Краля демон [bg]

Той подскочи, заозърта се и погледът му попадна на Магрет, застанала навъсена до едно древно дърво на живота. Отново вирна вежда.

— Довела си Магрет? Тук?

Раиса сви рамене.

— Не искаше да ме пусне сама. Напоследък става все по-трудно.

— О! — Поколеба се. — Е, наистина съм гладен — побърза да си признае той.

Раиса извика Магрет. Тя остави подноса върху малка масичка от ковано желязо до фонтана, запали факлите и се оттегли на пейка, разположена достатъчно близо, за да чува разговора им.

— Моля — покани го Раиса. — Седни. — Самата тя се настани на стол и си откъсна малка чепка грозде, макар да се чувстваше съвсем сита от вечерята. Беше доволна от наличието на храна помежду им, защото така можеха да съсредоточат вниманието си върху нея, вместо един към друг.

Амон съблече внимателно куртката на униформата си и я сложи върху облегалката на стола. Остана по снежнобяла ленена риза. Нави ръкавите ѝ над лактите си, разкривайки бронзови, мускулести ръце.

— Извинявай — пророни, когато най-сетне се настани пред масичката. — В Уийн сам си пера дрехите, затова внимавам да не натопя ръкавите в супата.

Нахвърли се гладно на хляба, сиренето и плодовете, приготвени му от Магрет. Преглъщаше ги с ябълково вино. В един момент вдигна поглед и хвана Раиса да го наблюдава изумена.

— Прощавай — извини се и ловко избърса устата си с кърпа. — Днес яздих много, умирам от глад, а отгоре на всичко съм свикнал да се храня в казарма. Там яденето е надпревара.

На Раиса ѝ беше приятно да общува с човек, който не се стреми да я ласкае, казва каквото му е на ума и не е толкова културен, че тя самата да се чувства нескопосана и простовата пред него.

— Е — подхвана тя, — значи ще служиш в Гвардията това лято?

Той кимна, сдъвка храната в устата си и преглътна.

— И всяко друго оттук нататък.

— Много ли работа ще имаш?

— Аха, баща ми държи да се увери, че кралицата получава от жалката ми особа всичко, за което си плаща. — Той врътна очи. — Ще се виждаме по-често, ако ме назначат в твоята лична стража. Но не ми се вярва, понеже съм за първа година в гвардията.

— О — промълви разочаровано Раиса. Откакто се върна от Демонаи, се чувстваше самотна. Имаше си Мика, разбира се, но неговата компания не ѝ действаше особено отпускащо, дори в присъствието на придружителка.

Беше се надявала да прекара лятото в дяволии с познатия ѝ Амон. Дори не ѝ бе хрумнало, че може да се е променил толкова. А още по-малко, че няма да намира време за нея.

— Щеше ми се да пояздим до Жупелните водопади. Имало нов гейзер, изхвърлял вода на петнайсет метра във въздуха.

— Сериозно? — Амон наклони глава. — И още не си ходила да го видиш?