Краля демон [bg]

— Къде живееш? — попита Раиса. Събу си обувките и под неодобрителния поглед на Магрет сви крака до тялото си.

— Курсантите от всеки клас живеят заедно, докато не постигнат известна опитност — отвърна Амон. — После позволяват на всеки да избере къде да се настани. Аз още съм в Първокурсническия дом. Догодина отивам в Кадетския, после ще избирам. Мога да съжителствам дори с магьосник, ако искам.

— Момичетата и момчетата в Уийн по равно ли са? — попита небрежно Раиса.

Той поклати глава.

— От Превала идват момичета, но на юг нещата стоят другояче. Там имат странно гледище какво е редно да правят момичетата и какво — не. Според някои причината се крие в ученията на Малтус.

— Аха. — Раиса кимна мъдро, сякаш разбираше за какво говори. Амон имаше толкова повече знания и житейски опит от нея, а тя беше принцеса-наследница на цяло кралство! Не следваше ли и тя да е така осведомена? Майка ѝ, кралицата, знаеше ли всичко това? Едва ли. Мариана също не беше напускала кралството.

Обзе я внезапното желание да се махне от Превала и да тръгне нанякъде, накъдето и да било.

— Съотношението е около три четвърти момчета и една четвърт момичета — продължи Амон. — Момичетата обаче не ни отстъпват по нищо. Войникът не се нуждае само от груба сила, както се увериха някои Южняци. — Разсмя се.

— Какво правите? — попита тя. — Класни занятия имате ли? Или тренировки? — „Как ли пък не — помисли си тя, хвърляйки му кос поглед. — С класни занятия не се правят такива мускули.“

— Имаме и класни занятия, и практика. — Амон бе видимо поласкан от интереса ѝ. — Учим стратегия, география, конна езда, бойна техника, такива неща. Изучаваме великите битки от историята и анализираме изхода им. С всяка изминала година в програмата навлиза все повече практика.

— Ще ми се и аз да можех да се запиша в Уийн — изстреля Раиса.

— Наистина ли? — учуди се Амон. — Да, но би било твърде опасно, струва ми се. Напоследък дори пътят до училище и обратно е предизвикателство.

— Но защо? — Раиса докосна с пръсти огърлицата си с диви рози. Навярно копнежът ѝ по чужди земи идваше от баща ѝ и търговския му занаят.

— Знаеш за гражданската война в Ардън: петима братя, всеки със своя армия, воюват един срещу друг за трона. Ако в юга си на военна възраст, дори само ако минеш през земите им, има опасност да те отвлекат и да те вкарат принудително в нечия армия. А военната възраст е разтегливо понятие — от десет до осемдесет години.

Той отдръпна стола си от масата, протегна крака и започна да разтрива мускулите на бедрата си, сякаш го болят.

— Освен това има опасност неволно да пресечеш някоя от вражеските линии или да попаднеш в някоя битка. Гъмжи от дезертьори и чети наемни войници. Напоследък никой не си прави труда да разбере кой си, преди да те намушка.

— Баща ми е в Ардън — обясни Раиса и видимо потрепери. — Знаеше ли?