Краля демон [bg]

— Тогава недей — отвърна Амон, сякаш беше най-простото нещо на света.

— Но повечето момичета биха убили да са нейно място — отбеляза Раиса, озъртайки се виновно, сякаш очакваше някой да ги подслушва в тъмния тунел. — А аз не знам как да стана различна кралица. Не искам да завися от съветниците си. Но как да овладявам нови умения? Не говорим за свирене на лютня и бродиране. За времето си в Демонаи поне се научих да яздя кон, да се ориентирам в гората и да стрелям с лък. Баща ми ме обучава на търговския занаят. Но тези умения няма да ме направят добра кралица.

— Е, аз самият не съм учен. — Амон се облегна на стената, явно успокоен, че Раиса няма да го нападне отново. — Но в Превалски брод има способни хора. Проповедниците в храма например. Там има огромна библиотека.

— Така е — съгласи се Раиса, — но е цяло изпитание дори да стигна дотам. Понякога си мечтая да съм невидима. — Тя потръпна нервно. — Та аз дори не знам какво се случва по света. Съветниците на майка ми или ѝ казват каквото иска да чуе, или ѝ пробутват собствените си схващания. Някои твърдят, че се вслушва в думите им твърде сляпо.

Сред тези „някои“ се вписваше баба ѝ Елена.

— Кой е циникът сега? — подразни я Амон. — Явно ти е време да си намериш предани очи и уши. — Той се прозя и потри очи.

— О! — Възкликна Раиса засрамено. — Извинявай. Каза, че утре трябва да ставаш рано. — Пак се държеше егоцентрично и нетактично, както винаги. Опита да пренебрегне гласа в главата си, който ѝ подшушна „Такива са кралиците.“ — Хайде, да вървим. — Грабна факлата и поведе Амон надолу по тунела. Стараеше се да не обръща внимание нито на шумоленето на плъховете, нито на светлината, отразена в очите на тварите, които я гледаха от дупките в стените или се разпръсваха пред краката на всеки завой.

Амон лесно поддържаше темпото ѝ с дългите си крака.

— Кой е направил този тунел? — попита той. — И кой друг знае за него?

Раиса махна една паяжина от лицето си.

— Намерих го, като се върнах от Демонаи — отговори тя. — Много е стар. Нямам представа кой го е направил и едва ли някой друг знае за него. Само на теб го показвам.

Накрая достигнаха почти кръгло каменно помещение, което бележеше края на пътешествието им.

— Стигнахме — обяви Раиса и пъхна факлата в поставка до вратата. Плъзна панела и избута настрани гардероба, поставен пред входа на тунела.

— Къде сме? — попита Амон озадачен.

— Ще видиш — отговори Раиса, докато се проправяше през минно поле от обувки и ботуши и отместваше бухнали рокли на закачалки.

Спалнята ѝ беше хладна и тъмна, защото огънят в камината почти изтляваше: нощницата ѝ още лежеше върху леглото.

Амон излезе от килера зад нея и се огледа. После ококори очи, леко паникьосан.

— Раиса… това спалнята ти ли е?

— Да — отговори небрежно тя. Отиде до камината, разбута огъня и му хвърли една цепеница.