![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
След тези думи рицарят понечил да си тръгне, но се спрял при монсеньор Говен:
— Монсеньор Говен — обърнал се към него той, — запомнете това, че се хранихте до мен!
— Хайде — отвърнал му другият, — от мен няма защо да се страхувате.
Всички в залата били смаяни. Кралят изпитвал такава ярост, че щял да обезумее. Никога не бил преживявал подобен срам — някакъв крадец да му отмъкне коня пред очите и всичко това да дължи на своя племенник! Сагремор с един скок станал от масата, изтичал до дома си, за да си вземе доспехите, и тръгнал на бърз ход по следите на рицаря. Примера му последвали Лукан Виночерпеца, Бедоайе Конетабъла, Жирфлет — синът на До, както и сенешалът Ке, който, отивайки при кралицата, научил при какви обстоятелства другите облекли доспехите си, за да последват рицаря. Сагремор бил по-напред от своите другари и забелязал рицаря, който яздел покрай реката и стигнал до Горския брод. Така се наричал един брод в подножието на Ровельон, на около два лъка разстояние от гората. Рицарят се спрял насред брода, а на другия бряг го очаквали около четиридесет други рицари и няколко оръженосци. Сагремор се втурнал стремглаво към него. Когато рицарят го видял, пришпорил коня си и те взаимно си нанесли силни удари по щитовете. Сагремор счупил копието си, а рицарят го ударил толкова безмилостно, че го хвърлил на земята. Хванал коня на победения за юздите и му помогнал да прекоси брода. Другите били готови да го заловят.
— Рицарю — рекъл той на Сагремор, — предайте това на краля — ето, че притежавам по-голямо богатство от него и че все още не сме приключили!
— Как така? — възмутил се Сагремор. — Няма ли да продължите битката?
— Не сега, а и все пак мисля, че ще загубите, тъй като имам предимството да бъда на кон.
Сагремор се оттеглил, потънал в срам. Тогава се задал Лукан Виночерпеца и рицарят излязъл от брода, за да го посрещне. Те се впуснали с бясна скорост един срещу друг. Още с първия си удар рицарят повалил Лукан и отвел коня му. Сетне му казал:
— Сеньор, рицарю, кажете на краля, че сега имам три.
Тогава пристигнал Бедоайе. Рицарят го повалил от седлото както другите, а после и Жирфлет. На всеки един от тях той предавал съобщение за краля, както вече бе казано. Така прекосил брода, очевидно готов да си тръгва. Но малко след това се задал Ке. Той го предизвикал с викове. Рицарят взел късо и масивно копие от един оръженосец и се върнал обратно. Срещнали се насред брода. Ке му нанесъл удар, от който копието му се разхвърчало на парчета. Със своето рицарят пронизал щита и ризницата му чак до хълбока, а после го изтласкал във водата с главата напред. Взел коня му и си тръгнал с него. Що се отнася до Ке, той се изправил на крака, зашеметен от водата, с която се бил нагълтал. Излязъл от брода, целият в рани, и се върнал обратно.
Кралят бил много разярен и хвърлил отговорността за всичко това върху своя племенник. Монсеньор Говен му отвърнал:
— Добре, сир, както виждате, има по-слаби рицари от него.
15д. Докато разговаряли така, се задала каруцата с джуджето. Те видели в нея да седи девойка. Джуджето я закарало в двора и девойката забелязала краля на прозореца:
— Кралю Артуре — рекла тя, — говори се, че всеки, който е в безизходица, мъж или жена, винаги намира помощ тук, но явно това е лъжа. Добрият рицар си тръгна днес, без да срещне някого, който да заеме мястото му на каруцата. Спечелихте си повече срам, отколкото почести, след като той отведе против волята ви шест от вашите коне. Ето че и аз не зная дали ще намеря някого, който да ме измъкне оттук.
Монсеньор Говен пристъпил напред:
— Госпожице — попитал той, — как да го сторим?
— Като заемете мястото ми на каруцата.
— Бога ми — рекъл той, — ще се кача в нея, спомняйки си за добрия рицар, който направи същото.
С един скок той се озовал на каруцата, а девойката слязла. Веднага след това се втурнали няколко рицари в доспехи. Те слезли от конете, а тя възседнала един от най-красивите жребци на света, който й довели. Междувременно се приближила кралицата и девойката рекла на крал Артур:
— Сега ще тръгвам, но преди това искам да узнаеш, че дворът ти скоро ще залезе и приключенията ще свършат.71 Вместо да се беше лишил от рицаря, ти сам трябваше да скочиш на каруцата, поне в чест на Ланселот, който също се качи, за да се притече на помощ на тази дама тук. Той стори това, което ти нямаше смелостта да опиташ в името на твоята съпруга. Заради него всички каруци би трябвало да бъдат завинаги символ на честта. Знаеш ли впрочем кой е рицарят, който повали твоите хора? Той е един съвсем млад мъж на двадесет и една години, който встъпи в рицарство на Петдесетница. Братовчед е на Ланселот и е брат на Лионел. Търсенето на Ланселот е безразсъдно начинание, тъй като той няма да бъде открит.
71
Предсказанието на девойката, е анонс на една от централните теми в следващия роман от цикъла Ланселот-Граал — Търсенето на Светия Граал.