Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
Така протекъл животът им от Петдесетница до средата на август, когато кралят трябвало да свика двора и да носи короната, както изисквал обичаят. Той го свикал в Ровельон, а щял да избере и някой още по-невзрачен град, ако не се страхувал да бъде порицан от бароните си, защото нямал никакво желание за обичайните пищни веселия и забави. В деня на празника, след богослужението, кралят стоял облегнат на един прозорец и гледал към поляните. Още не искал да сяда на масата, защото не се било случило никакво приключение.67 В този момент вниманието му привлякла една каруца. В нея бил впрегнат едър кон с подкастрени уши и опашка — отрязана на нивото на гръбнака.68 Карало я дебело и късокрако джудже с дълга брада и рижи посивели коси. На каруцата имало рицар с вързани на гърба ръце, облечен с мръсна окъсана риза, а краката му били оковани на стръката на каруцата. Тя спряла точно пред краля. Така той установил веднага по съвсем белия щит с ремъци от бяла коприна69, които висял отпред, че човекът вътре е рицар. Настрана лежали шлемът и ризницата му. Конят, обязден и оседлан, бил завързан с юлара за края на каруцата. Бил снежнобял на цвят и приказно красив.
15в. Когато забелязал краля и другите около него, рицарят се заоплаквал:
— Господи, кой ще ме освободи?
Всички рицари изтърчали навън.
— Джудже — попитал кралят, — какво е престъплението на този рицар?
— Същото като на другия.70
Кралят не разбрал какво иска да каже. Повторил въпроса си и получил същия отговор. Кралят и другите рицари продължили дълго време този разговор с джуджето, а сетне Артур се обърнал към седящия в каруцата:
— Сеньор рицарю, как можете да се освободите?
— Сир, като някой рицар заеме мястото ми на тази каруца.
— Ако е така, не очаквайте днес да намерите човек, който да стори това за вас — отвърнали всички.
— Не дай, Боже! — казало джуджето.
Без да чака повече, то се спуснало към града, като развеждало рицаря по всички улици. Той бил освиркван, тормозен, замерян със стари обувки и боклуци. Кралят рекъл, че вече могат спокойно да седнат да се хранят, тъй като станали свидетели на изключително събитие. От своя страна монсеньор Говен излязъл от стаята, където спял, понеже цяла нощ бил прекарал в параклиса. Побързали да му разкажат какво се е случило. Щом научил, заплакал, като проклинал и себе си, и този, който въвел обичая с каруцата. Спомнил си за Ланселот, който също се бил качил, и си казал, че след него никой не трябва да се срамува вече да го прави. Кралят седнал на масата, последван от всички други. Като се обърнали, видели каруцата в двора. Рицарят бил слязъл и влязъл в стаята, където се хранели бароните. Всички възкликнали:
— Ето го мъжа от каруцата!
Той поискал да седне при тях, но другите го отблъсквали. Казали му, че няма право да сяда заедно с рицарите. Той обиколил наредените маси, но никой не го приемал до себе си. Бил освиркван и отхвърлян и от едните, и от другите. Отчаян, непознатият взел една покривка и седнал навън.
Монсеньор Говен сервирал. Видял, че отхвърлили рицаря. Оставил ястието, което поднасял, доближил се до него, седнал и заявил, че ще му прави компания, защото е рицар. За разговора им научили в залата и ропот на неодобрение стигнал до краля. Той съобщил на монсеньор Говен, че другарите му го считат за опозорен, заради това поведение и че вече е недостоен да заема място на Кръглата маса. Неговият племенник му отвърнал, че ако този рицар е опозорен заради каруцата, то тогава същото се отнася и за Ланселот, а след срама на Ланселот дума не може да става, че и него самият ще го е грижа за лична чест. Рицарят чул добре какво се говори, но не казал нищо. Кралят бил изумен от отговора на монсеньор Говен. Когато рицарят от каруцата свършил с храненето, изправил се и заявил на монсеньор Говен:
— Много ви благодаря, сеньор, сега разбирам добре, че това, което се говори, е истина.
15г. След тези думи рицарят си тръгнал, влязъл в малка горичка наблизо, облякъл всичките си доспехи и се върнал обратно на кон, придружен от оръженосец. Слязъл от коня и се отправил към кралските конюшни, където намерил напълно оседлан един от най-добрите коне на краля. Впрегнал го, а после се явил в залата при него:
— Кралю Артуре — рекъл той, — ако тук дойдат тези, които счетоха монсеньор Говен за опозорен, защото се хранеше до мен, ще го защитавам срещу най-добрия от тях или още по-драговолно срещу вас самия. Знайте, че сте най-страхливият и най-малодушен крал, който някога се е раждал. Сега ще тръгвам, без да сторя нищо повече, но все пак ще отведа и този кон, който е ваш. Колкото повече мога да притежавам от това, което е ваше, толкова повече ще взема с увереността, че никой в този двор не ще има смелостта да се опита да ви го върне.
67
Артуровският роман използва често келтския мотив за пиршеството като отправна точка за нови подвизи и изпитания. Мотивът се среща — както в случая — и в обратна последователност: докато не научи за ново приключение/предизвикателство, Артур отказва да седне на масата.
68
В първоначалния си митичен вариант каруцата на позора е погребална катафалка. В този контекст отрязаните уши и опашка на коня са траурни практики.
69
В артуровската традиция едноцветният щит е присъщ на новопосветения рицар. Белият щит на все още неидентифицирания Боорт напомня за първото появяване на Ланселот в двора на Артур. Тогава героят носи бели дрехи и бели доспехи.
70
Джуджето намеква за Ланселот, но умишлено се изразява загадъчно, за да активизира паметта и на присъстващите и на читателя.