Кървави книги (Том 5) [bg]

Пристигна изтощена до портите от ковано желязо. И едва сега, при вида на очакващия я комфорт си даде сметка колко е уморена -бедрата и глезените й трепереха от мъчителния преход.

Една от големите порти беше открехната и тя се промъкна през отвора. Озова се в павиран двор, осеян с гълъбови курешки - част от виновниците бяха накацали на едно миртово дърво и приветстваха появата й с гукане. От двора започваха няколко покрити алеи, водещи към лабиринта от постройки. Подтиквана от нездравото си любопитство, което не беше пострадало от приключението, Ванеса пое по най-невзрачната и тя я отведе в приятно ухаещ, сенчест проход, от двете страни на който бяха наредени груби пейки. Проходът излизаше в друг двор, по-малък от първия. Тук слънчевата светлина падаше върху една от стените и осветяваше ниша, в която имаше статуя на Дева Мария - светицата държеше прочутото си дете, което бе вдигнало пръсти в знак на благословия. При вида на статуята част от мистерията се изясни: уединеното разположение на постройките, тишината, семплите дворчета и алеи - това можеше да е само някакво религиозно учреждение.

Ванеса беше загърбила Бог още като тийнейджърка и през последните двайсет и пет години беше стъпвала броени пъти в църква. Сега, на четиресет и една, беше късно да става вярваща, а това я правеше не само нарушителка в чужд имот, но и грешница. Само че тя не беше тук да търси убежище, нали? Щеше да помоли да я упътят и после щеше да си тръгне.

Докато пресичаше слънчевия двор, Ванеса изпита хладната увереност, че отнякъде я шпионират. Това беше усещане, което животът й с Роналд бе превърнал в шесто чувство. Нелепата му ревност, довела до развода им преди три месеца, го караше да измисля шпионски стратегии, които можеха да засрамят разузнавателните служби на Уайтхол и Вашингтон. Сега Ванеса почувства, че е наблюдавана не от един, а от няколко чифта очи. Тя огледа с присвити очи тесните прозорци, които гледаха към двора, и дори видя движение зад един от тях, но никой не се обади, никой не я повика. Дали не беше попаднала на орден, който е положил клетва за мълчание? Може би членовете му я спазваха толкова стриктно, че щеше да й се наложи да използва знаци, за да комуникира с тях?

Зад нея се разнесе шум от тичащи стъпки, а железните порти в съседния двор се захлопнаха с дрънчене. Ванеса изпита необяснима тревога: сърцето й заби учестено; кръвта нахлу в лицето й. Уморените й крака затрепериха отново.