![Кървави книги (Том 5) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/1/krvavi-knigi-tom-5-bg-download.jpg)
Кървави книги (Том 5) [bg]
- Автор: Баркер Клайв
- Серия: Кървави книги #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0135-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кървави книги (Том 5) [bg]». Краткое содержание книги:
Тя се обърна да посрещне собствениците на стъпките и зърна как главата на Девата се завърта едновременно с нея. Сините й очи бяха наблюдавали преминаването й през двора, а сега бяха втренчени в гърба й. Шокирана от откритието, Ванеса се вцепени. Не смееше да помръдне под погледа на вездесъщата статуя. А и бягството се оказа безсмислено, защото в същия миг от сенките на сводестите галерии изскочиха три монахини с развети одежди. Какви ти монахини! Имаха бради, а в ръцете им проблясваха автомати. На Ванеса й се прииска да се засмее на нелепия им вид и сигурно щеше да го стори, ако оръжията не бяха насочени към гърдите й.
Нямаше предупредителни думи, нито обяснения. Но какво можеше да се очаква от място, което приютява въоръжени мъже, облечени като монахини? Нямаше да се изненада повече, ако бе видяла жаби с пера.
Благочестивите сестри я изведоха грубо от двора - сякаш не беше обикновена жена, а терорист, взривил Ватикана - и я претърсиха щателно. Тя понесе това посегателство без особени възражения. Едва ли беше разумно да се съпротивлява под дулата на автоматите. Щом обискът приключи, й дадоха знак да се облече пак и я заключиха в някаква стая. Малко по-късно една от монахините й донесе бутилка превъзходна рецина9 и - финалният абсурд - най-вкусната пица с дебел блат, която бе опитвала, откакто напусна Чикаго. Сигурно и Алиса не е била по-изумена при пристигането си в Страната на чудесата.
9 Гръцко вино с аромат на борова смола. - Б. пр.
* * *
След разпита, който продължи няколко часа, мъжът с намазаните с восък мустаци заключи, че вероятно е станала някаква грешка. Ванеса изпита облекчение, че господинът не се държи като игуменка. Кабинетът му - ако това изобщо бе кабинет - беше обзаведен спартански: най-забележителната вещ представляваше един човешки череп без долна челюст, който стоеше на бюрото и я гледаше равнодушно. Този мъж беше облечен далеч по-изискано; папийонката му беше безукорна, а ръбовете на панталоните му - остри като бръснач. Говореше гладко английски, но Ванеса реши, че долавя лек акцент. Френски? Немски? Може би швейцарски, защото по някое време мъжът извади от бюрото си шоколад. Казваше се Клайн или поне така твърдеше.
- Грешка? - повтори тя. - Дяволски сте прав!
- Намерихме колата ви. Свързахме се и с хотела. Засега историята ви се потвърждава.
- Не съм лъжкиня. - Беше й омръзнало да се държи любезно, въпреки че я бяха почерпили с шоколад. Сигурно наближаваше полунощ или поне така си мислеше - не носеше часовник, а малката стая се намираше във вътрешността на една от сградите и нямаше прозорци. Започваше да нервничи, а г-н Клайн явно не бързаше да я освободи от присъствието си. - Радвам се, че изяснихме нещата. А сега мога ли да се прибирам в хотела? Уморена съм.
Клайн поклати глава.
- Боя се, че това е невъзможно.
Ванеса стана рязко и столът се преобърна с трясък. Миг по-късно вратата се отвори и в стаята нахлу една брадата монахиня с пистолет в ръка.
- Всичко е наред, Станислас - успокои я г-н Клайн. - Не са ми прерязали гърлото.
Монахинята се оттегли и затвори вратата.
- Защо? - попита Ванеса.
- Какво защо?
- Монахините.
Клайн въздъхна тежко и сложи длан върху кафеварката, която бяха донесли още пред час, за да провери дали кафето е изстинало. После си наля една чаша и чак тогава отговори.
- Това са неща, които няма смисъл да обсъждаме, госпожо Джейп. Ще ви пусна да си тръгнете при първа възможност, уверявам ви. Междувременно се надявам да проявите снизходителност. Представете си, че участвате в някаква игра... - той се намръщи леко. - Те обичат игрите.
- Те?
- Няма значение. Колкото по-малко знаете, толкова по-лесно ще ви накараме да забравите всичко.
Ванеса изгледа подозрително черепа.
- Нищо не разбирам.
- И не е нужно. - Клайн направи пауза, за да отпие от изстиналото си кафе. - Направихте голяма грешка, като дойдохте тук, госпожо Джейп. А ние - че допуснахме това да се случи. Обикновено сме по-бдителни. Хванахте ни неподготвени и...
- Вижте - прекъсна го Ванеса. - Не знам какво става тук. И не искам да знам. Всичко, което искам, е да се върна в хотела и да се насладя спокойно на остатъка от почивката си. - Изражението на мъжа не се промени; явно не й вярваше. - Толкова много ли искам? Не съм сторила нищо, не съм видяла нищо. Какъв е проблемът?
Клайн се изправи.
- Проблемът - повтори замислено той на себе си. - Добър въпрос. -Но така и не му отговори. Вместо това извика: - Станислас?