Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Толоманов се обади чак на следващия ден следобед. По гласа му си личеше, че не го прави по собствено желание, а поради някаква крайна причина. Беше притиснат до стената. Звучеше уплашено.
- Трябва да се видим веднага! - рече бързо той.
- Какво има? - попита Баничаров с всички лоши предчувствия накуп.
- Ще ти кажа, идвай! Аз съм в бара на „Консорт“. Нали го знаеш?
Хотел „Консорт“ се намираше точно срещу посолството. Беше собственост на един сърбин, при когото Чаво бе работил известно време, а после бяха станали приятели. Хотелът не изпъкваше с нищо особено в редицата от добре поддържани фасади от тази страна на улицата. Отвътре беше също така безличен, макар и добре поддържан; в него отсядаха предимно туристи средна ръка и представители на балканските етноси, попаднали в Лондон по различни причини. Имаше славата на шпионско гнездо и дипломатите обикновено го подминаваха. Но това не важеше за персонала. В „Консорт“ човек можеше да поработи на черно, да продаде някоя и друга дребна стока, въобще беше ценен източник на доходи.
- Здраво, Симич! - махна Баничаров на бармана, който бъркаше някакъв коктейл зад масивния плот.
- Добър дан! - кимна Симич.
Беше здрав синеок сърбин с конско лице. Носеше риза с къси ръкави и черна папийонка и си играеше с шейкъра като с ръчна граната. Говореше се, че тоя Симич бил издирван заради някакви престъпления в Босна, но това не пречеше на готвача да го снабдява с евтини цигари от посолството. Симич винаги плащаше в брой.
Чаво седеше на една масичка до прозореца. Заведението беше полупразно. Готвачът се приближи, мрачен като буреносен облак. Ръцете му бяха изцапани с боя.
- Носиш ли мангизите? - попита той.
- Сядай! - кимна Чаво.
Готвачът приседна с неохота, но въпросът в очите му остана. Актьорът изглеждаше блед и разтревожен. Той се озърна и каза ниско:
- Пречукали са Батьката!
- Каквоо? - облещи се готвачът.
- Пречукали са го - повтори Толоманов.
- Откъде знаеш? — усъмни се онзи.
- На, виж! - Чаво измъкна някакъв вестник и го разгъна пред готвача.
- Хъм… - измърмори той; надписите не му говореха нищо.
Чаво посочи снимката в горния ъгъл на страницата и прочете съпътстващия текст: „Вълна от престъпност залива Запада след падането на Берлинската стена. Вчера към 18,30 на излизане от ресторант „Водка“ беше прострелян бившият гражданин на СССР Азис Николаевич Асадуров. Асадуров е дължал пари на руската мафия и се е укривал във Великобритания, твърдят от полицията.“
Лицето на снимката поразително приличаше на техния общ познат. Но Баничаров не беше убеден:
- Сигурен ли си, че е той?
- Сто процента! - развълнувано поде актьорът. - От два дена не мога да се свържа с него. Потъна сякаш вдън земя. Знаех си, че има нещо. Беше толкова потаен.
Това беше самата истина. Личният живот на Батьката тънеше в дълбока мъгла. Чаво нямаше представа къде живее, нито как е истинското му име. Бяха се запознали в руския ресторант. Мобилният телефон беше единствената връзка помежду им.
Докато се спотайваха в ботаническата градина, той разглеждаше изсеченото лице на съдружника си и се питаше защо се е захванал с този кокошкарски бизнес, когато очевидно бе призван за по-велики дела. Но после, докато събираха натръшканите по брега патици и ги тъпчеха в чувалите, той си даде сметка, че за Батьката няма принципна разлика дали обира Банк ъв Ингланд, отвлича Транссибирския експрес, или бракониерства в обществен парк. Беше познал Празнотата отвъд закона. И нищо друго не го интересуваше.
- Какво ще правим сега? - обади се готвачът. Чаво прелисти вестника и му показа друго заглавие:
- Тук пише за нас!
- Какво пише? - попита неспокойно готвачът.
- ВАРВАРСКИ НАБЕЗИ В РИЧМЪНД ПАРК!
- Тц-тц-тц…
- Не се коси! Пише, че „разследването буксува“.
- Абе, не знам - въздъхна Баничаров. - Накиснахме се. Носиш ли парите?
- Какви пари, бе! - избухна Толоманов. - Батьката каза, че ще вземе капаро от китайците. Обаче каква я мислихме, каква стана!
- Вземи ти!
- Не ги познавам. Те бяха негови хора.
Готвачът инстинктивно сви юмрук. Прииска му се да прасне Чаво през лицето.
- И к’во ще ги правим сега тия патици, бе, да ти еба майката! - просъска злобно той. - Ти си виновен!
- От къде на къде! - възмути се актьорът. - Нали няма опасност да се развалят?
- Не могат да стоят вечно там! - извика Баничаров.