Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 84
Перейти на страницу:

- Силно се съмнявам - хладно рече Дейл. - Имам известно основание да претендирам, че познавам характера на тези птици по-добре от всеки друг. И мога да ви уверя, че те се чувстваха съвършено уютно в своя хабитат.

- Детектив Колуей, каква е версията на полицията за инцидента? - светкавично последва нов въпрос.

Нат Колуей свъси плътните си вежди и каза някак уморено:

- Мисля, че се касае за кражба.

Не беше по дългите приказки, а прекомерният интерес към случая допълнително го изнервяше. Определено не смяташе, че е изтеглил печелившия билет от лотарията.

- Колко патици липсват?

Детективът премигна безпомощно. Дейл му се притече на помощ:

- Четиридесет и пет.

В залата се разнесе осъдителен подмолен шепот, напомнящ скърцането на ледена кора. После се извиси гневен глас:

- Как е възможно да бъдат изловени толкова много патици, без охраната да забележи?

Погледите се насочиха към Рей Соло, който благоразумно се спотайваше досега. Гъста руменина заля широкото му лице. Той се усмихна глуповато и разпери ръце. В този миг се намеси Нат Колуей:

- Според нас патиците са били упоени предварително. Това, най-вероятно, е станало след затварянето на парка. Похитителите са чакали, скрити в гъсталаците на ботаническата градина край Пен Пондс. После са събрали патиците в чували и са се измъкнали под прикритието на нощта.

Неочакваното разкритие имаше ефекта на бомба. Журналистите се впуснаха да записват. Нат изгледа аудиторията с горчиво чувство на превъзходство. Заключенията му се потвърждаваха от факта, че край езерото бяха открити пшенични зърна, напоени с лидокаин. Налагаше му се обаче да спести тази пикантна подробност в интерес на следствената тайна.

- Какъв според вас е мотивът за подобен мерзък акт? - проплака възрастна дама с шапка, наподобяваща подозрително патица.

Нат Колуей се изкашля в шепа и каза безсърдечно:

- Сигурно да бъдат изядени.

- Изядени! - тя зяпна ужасено, закривайки уста.

Присъстващите се спогледаха гнусливо, сякаш изричането на подобна идея беше само по себе си аморално и кощунствено, фигурата на инспектора внезапно потъмня; от нея вече не струеше упование, а душевна грубост и подмолно злорадство, присъщи за низшите съсловия. „След като може да го каже, може и да го направи!“, с боязън си помислиха по-чувствителните. И тогава прозвуча ясен младежки глас, разкъсвайки булото на сивата безнадеждност като камбанен звън:

- Мислите ли, сър, че извергите ще бъдат разкрити скоро?

Този глас принадлежеше на безстрашния малък скаут Тод Робинс. Присъствието на младата му преподавателка по френски с кобилешки задник го опияняваше и той желаеше страстно да блесне с дързост и благородство.

- Да - лаконично Отрони инспекторът.

Усещаше, че публиката е петимна да чуе още нещо, но изведнъж се почувства съвършено изчерпан. Сякаш бе изтръскал и последното пени от кесията си. Нямаше повече. Рей Соло мълчеше с наведена глава.

- Няма да се измъкнат толкова лесно - неочаквано се обади Дейл Ръдърфорд. - Ние също сме им подготвили малка изненада. Която едва ли ще им хареса.

Нат Колуей реагира мигновено: сграбчи Дейл за лакътя и просъска в ухото му:

- Искате да провалите всичко?!

- Какво имате предвид, мистър Ръдърфорд? - рипна тутакси Кенет Боул от „Туйкъм Стар“.

Дейл се овладя с усилие на волята и рече:

- Всяко нещо с времето си.

19.

Готвачът прекара неспокоен ден. Когато нямаше кулинарно мероприятие, той беше сравнително свободен и можеше да се размотава, колкото си иска. Това очевидно се зловидеше на посланика. Варадин му възложи да боядисва клозета и банята в резиденцията. Готвачът силно негодуваше срещу тази несвойствена задача, но нямаше особен избор. От време на време намираше повод да отскочи до посолството, за да нагледа фризера. Олющеният сандък глухо бучеше в дъното на кухнята, примижал с единственото си червеникаво око. След като се увереше, че всичко е наред, готвачът заключваше кухнята и се връщаше при четката. Вечерта пробва да се обади на Толоманов, но телефонът му даваше свободно. Мобилният му пък беше изключен. „Укрива се копелето недно!“, рече си той. Знаеше, че когато нещата започнат да се проточват, работата върви към провал. Тая далавера с патиците му се виждаше съмнителна още от началото, затова беше поискал своя дял предварително. Бяха го преметнали. Сега имаше патици, но нито лира в джоба си. Заплатата му беше свършила преди два дена. Живееха с остатъците от последния прием и жалките спестявания, които Норка все пак успяваше да откъсне от доходите им.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)