Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 84
Перейти на страницу:

Дейл извади мобилния си телефон и позвъни на Рей Соло, началникът на охраната.

- Рей — каза той с отпаднал глас, - имам основания да предполагам, че се е случило нещо ужасно…

- Какво има? - прозвуча неспокоен глас.

- Патиците са изчезнали - изхлипа Дейл. - Малките ми патенца!

Рей Соло тъкмо посягаше към пакета с бисквитки, които обичаше да топи в сутрешното си кафе. Новината го накара да забрави временно за бисквитките и той механично потопи двата си пръста в горещата течност, димяща под носа му.

- Мамка му! - изкрещя от болка Рей.

Денят започваше зле.

След като преодоля първоначалния стрес, управата на парка предприе някои твърде енергични мерки. Уведомиха начаса полицията, откъдето изпратиха внушителен екип. Бяха мобилизирани всички налични служители, които под ръководството на детективите претърсиха парка до последния квадратен метър. Резултатът от тези мащабни действия обаче не беше кой знае колко ползотворен. Шепа перушина и следи от груби гумени ботуши бяха открити в калта по десния бряг на Пен Пондс. Със сигурност бе потвърдено единствено, че почти цялата популация от патици се е изпарила. До вечерта грозната вест обиколи целия Ричмънд, разнесе се из Туикъм и Кингстън над Темза, та стигна чак до Тедингтън.

Патиците от Ричмънд Парк бяха изчезнали!

Силният обществен резонанс принуди управата да свика спешна пресконференция. Залата на кафетерията, където се провеждаше събитието, пращеше по шевовете: журналисти, членове на управата, общински съветници, представители на природозащитни организации, както и редица обикновени граждани настояваха час по-скоро да узнаят какво всъщност се е случило с птиците. Тук беше и цял клас от местната гимназия, който бе поел патронажа над дивите патици в Ричмънд Парк през последната година. Тук бе, естествено, и Дейл Ръдърфорд. Личеше си, че не е мигнал цяла нощ. Изпит и бледен, той седеше мълчаливо до Рей Соло на първия ред, но в очите му светеше гневен пламък, вещаещ възмездие.

Председателят на управата Джерамая Каас откри пресконференцията със скръбен вид:

- Граждани на Ричмънд, уважаеми гости! Поводът за тази среща вече е добре известен - уви, лошите новини летят бързо. Засега мога само да потвърдя онова, което всички знаете: патиците в Ричмънд Парк са изчезнали и до този момент остават в неизвестност. Предполагам, че имате купища въпроси. Тук, сред нас, са Дейл Ръдърфорд, който отговаря за дивите животни в парка, Рей Соло, началник на охраната, както и детектив Нат Колуей от Скотланд Ярд, който ръководи разследването. Сигурен съм, че тези джентълмени ще да задоволят любопитството ви в много по-голяма степен, отколкото аз. Господа, моля, заповядайте!

Джерамая Каас дискретно отстъпи назад и после, когато тримата мъже заеха местата си, тихомълком се смеси с навалицата. „Старата лисица знае да изчезва навреме!“, промърмори наум Рей Соло, който изглеждаше най-унил от всички.

- Мистър Ръдърфорд! - тутакси подскочи едно малко човече в зелен костюм: - Кенет Боул, „Туйкъм Стар“. Носят се слухове, че дивите патици са били отровени от хранителна смеска с изтекъл срок на годност. „Туйкъм Стар“ има основания да предполага, че телата на птиците са заровени в близката околност с цел да се предотврати гафът.

Завистта и омразата на туйкъмчани към благородния състоятелен Ричмънд бяха добре известни, но този път наглостта им прехвърляше всякаква допустима мярка.

- Категорично възразявам срещу подобна инсинуация! - рече той с треперещ от негодувание глас. - Лично надзиравам храненето на птиците и мога да ви уверя, че никога не им е било давано нещо с изтекъл срок на годност. Мога да го докажа с документи!

- Сюзън Типър, „Ричмънд Прес“ - изправи се късо подстригана блондинка с пепеляв оттенък и стилно бежово сако. - Мистър Ръдърфорд, възможно ли е патиците да са мигрирали внезапно в резултат на влошена екологична обстановка?

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)