![Химн на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/2/himn-na-smrtta-bg-download.jpg)
Химн на смъртта [bg]
- Автор: Демик Барбара
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-726-8
- Переводчик: Лиляна Андреева
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Химн на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Когато видял приятелите си да изскачат от училището, Хьок бил на върха на щастието. Казали им да се приберат, за да слушат извънредна емисия на новините на обяд.
– Урааа! Няма училище – викал Хьок, докато тичал със съучениците си.
Тръгнали към пазара. Решили, че ще могат да изпросят или откраднат някаква храна от сергиите. Но когато стигнали, видели, че всички сергии са затворени и мястото е пусто. Малкото хора, които видели, седели с наведени глави, плачейки. Изведнъж Хьок изгубил настроението си за игра.
В Пхенян Джун Санг се наслаждавал на мързелива съботна сутрин. Седял полуизлегнат в леглото си с книга на коленете, както най-много обичал да прекарва свободното си време в университета. У дома баща му не му позволявал да чете в леглото, защото щял да си развали зрението. Макар че било рано сутринта и прозорците били широко отворени, денят се очертавал задушаващо горещ и той носел тениска и шорти. Четенето му било прекъснато от един от съквартирантите, който дошъл, за да му каже, че всички студенти трябва да се съберат в двора на обяд за извънредно съобщение.
Джун Санг станал с досада и обул панталоните си. Също като останалите предположил, че съобщението ще бъде свързано с ядрената криза. Трябвало да си признае, че бил нервен. Въпреки посещението на Картър Джун Санг бил убеден, че страната му върви към конфликт със САЩ. Няколко месеца по-рано накарали всички студенти от университета му да подпишат с кръв (от пръста си) петиция, в която се кълнат, че всеки от тях доброволно ще участва в Корейската народна армия, ако избухне война. Разбира се, всички се подчинили, въпреки че някои от момичетата отказали да бодат пръстите си. Джун Санг вече се подготвял за края на университетската си кариера, дори на живота си. "Това е. Със сигурност ще има война" – казал си той, докато излизал на двора.
Там почти три хиляди студенти и преподаватели били подредени в строй по курсове, специалности и общежития. Слънцето печало безмилостно, а те се потели обилно в летните си униформи с къс ръкав. На обяд невидим женски глас, треперещ и печален, прогърмял от високоговорителите. Те били стари и издавали стържещи звуци, от които Джун Санг едва доловил няколко думи – "починал" и "болест", а цялото значение осъзнал благодарение на шушукането на тълпата. Носели се въздишки и стонове. Един студент се строполил като мъртъв. Никой не знаел какво да прави. Затова един по един всичките три хиляди студенти седнали на горещия асфалт с глава, заровена в ръцете.
Джун Санг също седнал, не знаейки какво друго да направи. Докато държал главата си наведена, за да не може никой да прочете объркването, изписано на лицето му, той слушал ритмичното хлипане около себе си. Хвърлял тайно погледи към опечалените си състуденти. Сторило му се странно, че за пръв път не той бил този, който плаче. За негов срам, често усещал как очите му се пълнят със сълзи в края на филм или роман, което предизвиквало безкрайни подигравки от страна на по-малкия му брат и безмилостна критика от баща му, който винаги казвал, че е "чувствителен като момиче". Разтъркал очите си, за да се увери, че е така. Били сухи. Не плачел. Какво му било станало? Защо не бил тъжен, че Ким Ир Сен е мъртъв? Не обичал ли Ким Ир Сен?
Като студент на двадесет и една години, Джун Санг бил скептично настроен към всяка власт, включително севернокорейското правителство. Гордеел се с будния си интелект, който поставял всичко под съмнение. Но не се смятал за противодържавен елемент или враг на страната. Той вярвал в комунизма или поне вярвал, че каквито и да са недостатъците му, е по-справедлива и хуманна система от капитализма. Бил си представял как се присъединява към Работническата партия и посвещава живота си на напредъка на своята родина. Това се очаквало от хората, завършващи най-добрите университети.
Сега, заобиколен от ридаещи студенти, Джун Санг си задал въпроса: Ако всички останали изпитват такава искрена любов към Ким Ир Сен, а той не, как би могъл да се приспособи? Разсъждавал върху собствената си реакция, по-скоро върху липсата на такава, с интелектуална безпристрастност, но внезапно го обзел страх. Бил сам, съвсем сам в безразличието си. Винаги смятал, че има близки приятели в университета, но в този миг осъзнал, че изобщо не ги е познавал. А те със сигурност не са познавали него. Ако беше така, щеше да има проблеми.