Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Тя му се усмихваше, а пръстите й здраво го стиснаха.
— Имам изненада за тебе, Робин.
— Я да позная… имаш сестра, която е по-хубава дори от тебе и ще си направим тройка.
Пръстите й се плъзнаха към тестисите му и ги притиснаха силно.
— Устройвам бал в твоя чест…
— Ох, по-леко!
— Утре вечер в Големия салон. За тебе е. Искам да се похваля с тебе пред приятелите си.
— Андреа, прекалено добра си с мен.
— Знам — Пръстите й все така го галеха. — И си искам наградата.
— Чудесно. Пусни ме и ще си получиш наградата.
Тя си дръпна ръката. Той се претърколи и се надигна над нея. Тя разтвори бедрата си със страстно нетърпение и той отново влезе в нея с не по-малко желание. Докато се любеха, му се струваше, че времето, прекарано в Шангри Ла, просто е било отминал кошмар.
Засега балът на Андреа беше успешен и Рин, който изпи доста, добре се забавляваше. Облечен в скъпите нови дрехи, подбрани от самата Андреа, той с удоволствие й се оставяше горда от себе си да го развежда, сякаш беше някакво произведение на изкуството, което тя бе създала. Развеселяваха го и възхитените погледи на жените, и ревността в очите на неколцина мъже. Предполагаше, че някои от тях са бивши любовници на принцесата.
Много от жените бяха ослепително красиви, но никоя не можеше да се сравни с Андреа, той още веднъж се убеди в това, когато наблюдаваше принцесата да участва в някакъв сложен ритуален танц заедно с още пет жени и шестима мъже. Даже и движенията й като че бяха много по-грациозни, отколкото на другите танцьори.
Нечия ръка се стовари на рамото му и грубо го извъртя. Преди да разбере какво става, получи силен удар по бузата с тежка кожена ръкавица. От удара ръкавицата остро изтрещя. Безкрайно изненадан, той се залюля назад и изтърва чашата с вино, цялата лява страна на лицето му заедно с ухото изтръпна от болка. Чашата издрънча на пода. В Големия салон внезапно настъпи мъртва тишина, музикантите спряха, всички разговори престанаха.
През сълзите в очите си Рин видя застаналия пред него принц Дарси. Лицето му се кривеше в мрачен гняв. Зад него стояха още двама навъсени млади мъже.
— Извади сабята от ножницата, мръсен помияр! — изсъска принцът. — Смятам да те убия, защото безчестиш моята сестра и цялото ми семейство!
Той вече измъкваше сабята си. Рин стоеше срещу него и примигваше объркано, в този момент дотича дук дьо Люсан.
— Дарси, ти си идиот! Какво си мислиш, че правиш?
— Смятах, че е съвсем ясно, татко — каза принцът, без да отмести погледа си от Рин. — Изчиствам петното, което цапа нашето име, и то благодарение на тебе.
— Нашето име? Милостиви Боже, проклетата ти майка те е надъхала да направиш това, нали?
Принцът не му обърна внимание. Отново каза на Рин:
— Извади сабята си, измет!
— Дарси, този младеж е наш съюзник! — кресна дукът. — Освен това е мой гост и затова е под моето покровителство. Махни веднага тази сабя! Заповядвам ти!
— Познавам закона, татко. Правото ми като брат на Андреа да искам удовлетворение е по-силно от всякакво гостоприемство.
— Дарси, държиш се тъпо! — Андреа беше застанала до баща си. — Спри веднага! — Тя вече викаше.
— Правя това за тебе, скъпа сестро — присмя й се принцът. — На тебе може и да не ти е интересно, че честта ти прилича на парцал, но мен ме е грижа за това.
— Робин не може да се бие с тебе, Дарси — отчаяно каза дукът. — Почти целия си живот досега е прекарал самотен. Никога не е имал възможността да се научи на фехтовка…
— Това си е негов проблем — каза принцът и посегна с острието на сабята си към гърлото на Рин.
Рин незабавно отскочи и разбирайки, че няма избор, изтегли собствената си сабя от ножницата. Принцът се ухили злобно, промърмори „Готови!“ и се хвърли напред…