Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Расте… — въздъхна той щастливо. — Наистина расте… И нагоре, и надолу!… Много скоро, най-после, ще мога да нося обувките си като всички нормални хора…
— Какво? — попита го докерът.
— А, нищо, нищо — смотолеви черният господин.
Част трета: Промяната (трансформация)
1.
Докерът Клаудио Ариени бе решил да остане на новата си работа още няколко дни. Той се надяваше да получи писмо от съпругата си. Денят на Черния Квант беше на прага.
— Веднага след земетресението ще трябва да приемеш парада на Черните Змии — каза гласът в сърцето на Ауриел. — Това става за пръв път в историята на човечеството.
— Черните резиденти винаги са марширували само пред Черната Кобра… А съвсем ли няма начин да се избегне земетресението?
— Ще стане, частично. По всичко личи, че Вероника Ломбарди още не е готова за тебе, нито ти за нея. Налага се да те свържа с Испанката от Париж. Досега тя сама се справяше със земетресенията. Този път без теб няма да мине. А за Кобрата-Лебед не се тревожи…
— Значи… аз съм Кобрата-Лебед… А Белите Резиденти? С Белите Резиденти кога? Нали и Бялата Честота има резиденти?
— Там няма никакви резиденти. Всеки отделен човек, всяко същество, всяка частица в тази Единна и Многообразна вселена е резидент на своята собствена същност. На своята група, на своята планета или звезда — на своя различен свят. Където и да се намира, резидентът на Бялата Честота има своя особен тон. Своята особена хармония, своя уникален, единствен във Всемира набор от обертонове и оберцветове, свое оберщастие. Всеки резидент на своята индивидуалност е агент на една с нищо незаменима ивица от спектъра на Истината — ивица, която никога преди това не е била и няма да се повтори. По нея другите могат да съдят за красотата на незнайния космос, който е започнал да се сътворява някъде в глъбините на безкрайността, само защото някъде е узрял човек, верен на своята истина. Ала, сине Мой на Тъмнината, Светлината и Виделината, погледни този прекрасен Всемир и разсъди: има ли някъде стълкновение между квадрилионите и квадрилиони Особени Истини?
Пред затворените очи на Новия Неизвестен се представи грандиозна панорама. Всички вълни и частици, всички заряди, кванти и спинове, всички странности и очарования; всички кварки, етериони, атоми, сили, вещества и полета, всички съединения, структури, тъкани, органи и видове в природата, както и всички индивиди, общества и звездни системи летяха, ненакърними в своята безгранична хармония! И в този неизречим и неописуем свят, в това всепрекрасно единство на Многоликото Цяло, животът и смисълът на всяко движение той видя да се поражда винаги, неизменно и единствено само от едно: от стремежа на всеки полюс да се прелее в своята противоположност — да обмени с нея своя особен екстаз, да съчетаят своите истини — и пак да полетят по пътищата си, осияни от своята свобода. И в резултат на тяхната среща — да се роди ново чудо на Битието, нова ивица в спектъра на Истината; нов плод в неизбродната градина на Любовта. И чрез тази тяхна рожба, те самите винаги да се срещат когато поискат — където и да са отишли по шеметните пространства на свободите си!
— Е, кажи сега, виждаш ли някъде сянка от дисхармония? Има ли нещо такова в живота? — питаше гласът на сърцето.
— Няма, о свидни Учителю! Даже и страшните експлозии и превръщения на елементите в звездите издават музика!
— Така е, любими Мой сине на светлината и тъмнината…
— Не са ли тези две сили непримирими? Не са ли несъвместими слънчевият лъч и сянката на нощта?
— А как се съвместват светлината и тъмнината в просторите на предизгревния час? Нима не за това те кръстих Син на Виделината?
— Странно… За мен бе ужасно трудно да ги видя в едно. Та нали Черните Змии са вечните врагове на Белите Лебеди на Вселената?
— Вселена и Антивселена са полюсите на Моя Всемир. Могат ли да бъдат на нож Сянката и Светлината? Възможен ли е без тях животът на формата?
— Триъгълникът Космос-Вселена-Всемир… Сега нещата изведнъж ми стават ясни. Аз усещам, как Гласът на Сърцето протяга ръце към Гласа на Разума…
— Бъди сигурен, че не е далечен часът, когато ще усетиш, най-после, и Гласът на Волята.
— Аз мислех, че Великият Неизвестен е острието на Черната Воля… Че Белият Лебед е цветът на Бялата Воля.