Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Аз съм готов да изпълня безпрекословно всички нареждания на Черната Кобра на вселената!
— Тъкмо това исках да кажа. След три дни, точно в 23,47 часа, ще настъпи един от най-решителните моменти в историята на Черната Галактика. Тукашната планета, знаеш много добре, е възлов ключ-катализатор в системата на целия звезден остров; от нашата победа тук зависи въобще дали ще надделеем в цялата физическа вселена или не. Земята включва не само космическия катализ на Черната Дупка, но може да задействува и внезапна Обратна Реакция. Включи ли се шалтерът на Свободното и Обезпечено Майчинство — с нас всичко е свършено, само за 24 часа! А сега все още има голяма надежда да промъкнем вируси и в Новия Свят. Говоря открито! Мисли му! Такава чудесна т-конфигурация с такъв рядък стелиум в никакъв случай не е за изпускане! Обявявам пълна бойна готовност във всички поделения и по всички фронтове! Обявявам ерата на най-дивната бомба на геената огнена — генната инженерия. Още една крачка — и ние ще имаме превъзходни биологически роботи. Психогенната инженерия не може да даде задоволителни резултати — в психиката на тия говеда има нещо, което ни се изплъзва. Но наложим ли с държавен закон генните фарманастройки, както наложихме ваксинацията… Ние вече пуснахме няколко експериментални генни бомби под маската на безобидни транквилатори и други масови лекарства, като антибиотиците. Вече пипваме съвсем здраво центровете на ценностната ориентация и цензурата в човешкия мозък. Ако досега разчитахме почти изключително на холестерина, месните токсини и въобще кулинарната обработка, от днес настъпва нова ера в програмирането на човечеството. Ние ще си имаме роби, ще си имаме търтеи, ще си имаме и сексуални роботи, не по-лоши от най-дивите нимфоманки. И колкото по-верен е някой робот на нашата бъдеща, черна държава, толкова по-големи привилегии ще има той в потребителската програма на Центъра. Привилегии и Потребление — ето всъщност шперцовете на Черната Кобра на Вселената!
2.
Линейката с болния докер, министъра на културата Клаудио Ариени, с вой влезе в частната психиатрия на професор Риналди. С нея заедно триумфално влязоха и надеждите на най-изпечения мошеник на италианската медицина и смъртен враг на Лучио Ломбарди, докторът по психиатрия професор Канио Бочерини. След успеха му с освидетелствуването на прославения американски психиатър д-р Туинсън преди няколко дни, това бе вторият му крупен удар.
Сега вече имаше всички изгледи психозата на Клаудио Ариени да се развие с неподозирана бързина в най-остра форма и да доведе в кратки срокове до необходимите резултати.
В същия час отвън се донесоха нечовешки крясъци и рев на мъж, неподлежащи на никакво описание. Ариени погледна през решетките. Санитарите измъкваха от колата един болен, който внезапно успя да им се откъсне от ръцете, вдигна с невероятна сила една желязна пейка и я стовари яростно върху болничната кола. Издрънчаха стъкла, ламарината се огъна. Никой не смееше да приближи, защото лудият въртеше скамейката напосоки и току я стоваряше върху линейката. Санитарите на цялата психиатрия се видяха в чудо. Най-после болният се умори и като видя на какво е заприличала колата, с голямо задоволство се изсмя и рече:
— Сто петдесет и девет!
Тогава глутница бели престилки се нахвърли върху него и го върза. Така поредният пациент биде тържествено въведен в едно от най-реномираните лечебни заведения на Италия.
— Сега вече цяло денонощие ще бъде по-кротък и от оправена жена — чу се гласът на единия от санитарите, дошли с линейката.
— Защо? — попита другият.
— Ами така. Като намачка някой автомобил или камион, после е спокоен един-два дни — не се гърчи и не припада. Когато пък успеел да подпали някоя кола, тогава кротувал по цяла седмица. А веднъж направил катастрофа с 67 коли и камиони по пътя за Верона. После половин година си бил съвсем нормален.
— Че какъв вид лудост ще е тая? И аз взех малко да ги чаткам около докторите…
— Аа, аз… не ме интересува. Па и те, доколкото разбрах, нещо не могат да се споразумеят. Едни викат невроза било, други — психоза, знам ли…
— Я, я ми кажи кво точно прави? Само коли ли потрошава?
— Ами, то, не само коли… Всичко, което бръмчи. И мотоциклети — квото му падне. С водач, без водач — хич не му пука. Първо искали да го трепят, ама бил някаква птица, научна, та решили да го бутнат у лудницата — белким го оправят…
— И защо това с колите?
— Хайде па и тоя, защо! Има ли «защо» у тия работи? Просто му гръмнали бушоните както на всички други — и толкоз. Първо в къщи като си бил за пръв път му станало това — въпреки че уж му бръмчело в главата още от малък. Та не останала да не хвръкне през прозореца нито една бъзикня, дето бръмчи. Това разни прахосмукачки, сушоари, перални, бъркачки за яйца — всичко долу! Та и транзистора хвърлил, и телевизора! Още не се били решили да го прибират. Ама когато един ден фанал да хвърля и жена си през джама — сигур и тя много бръмчала — едва я отървали женицата, значи… И тогава бегал. Крил се къде ли не… Що коли е оправил досега…