Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
Хамалинът Клаудио Ариени отвори очи и видя своята малка стаичка в Неапол, пълна с важни господа и лекари. Не липсваха и журналисти. Чу се пак един глас:
— Наистина, повече от ясно… Ние можем само дълбоко да съжаляваме, драги колеги. Напрежението, това проклето напрежение! После идва стресът… и прочее… А какъв ум! Какъв талант! Какви възможности! И как се събират нещата на главата на човека понякога! Сеньора Ариени безследно изчезнала; професор Ломбарди — и той… Моля господа журналистите да останат накрая за специално интервю. Никак не е изключено, сеньори, някой сега да поиска големи суми за откупване на отвлечени…
— Ммм дааа… Сложно положение. Министърът засега не може да отговаря за своите финанси и притежания. Най-обикновена шизофрения, колеги. В случая — малко по-сложна форма. Разтрояване и даже мултипликация на личността; синдром на космическо величие; мъглява окултно-философска и поетична терминология с тежки поражения на мисленето…
— Сеньор Бочерини може да бъде спокоен. Министърът е в най-сигурни ръце. Ние ще го лекуваме — ако се наложи твърде дълго, — но накрая ще имаме резултат… Съобщете незабавно всичко това на професора. Той не желае да го приеме в собствената си болница, защото, знаете, не е удобно… Ако се случи нещо, после… хората ще говорят… И помолете го, моля, от мое име, да поеме материалните неща на г-н министъра в свои ръце. Това, прочее, не се налага само по съвест, но и по закон…
Двама силни санитари в бели престилки хванаха здраво докера Клаудио Ариени под мишниците и го вкараха в линейката пред входа. Той не прояви никаква съпротива. Лекарският консилиум остана насаме с журналистите на съвещание и инструкции от специално естество. В същото време сирената на болничната кола огласи в това тъй ранно утро всички квартали от двете страни на Виа Апиа.
«И за какво беше всичко това? — питаше се министърът между двамата великани в колата. — Заслужаваше ли си цялата тази тупурдия само заради спирането на някаква си книга? Та аз имам всичката подготовка за президент на която и да е държава! Този пост дава най-големи възможности за саморазправа с Единната Енергия…»
«Нищо подобно — нахлу черната нощ като леден вятър в съзнанието му. — Акцията бе изпълнена блестящо! На този етап в света нямаше нищо по-опасно от книгата на Лучио Ломбарди. Сега вече можем да разчитаме на пълен успех. Ако внушението за майките бе успяло — то всичките ни планове, всички наши институции, цялото ни производство, всички държави — цялото наше хилядолетно дело щеше да хвръкне във въздуха! Това бе твоята защита на кандидатска дисертация и от този момент ти ставаш нашия абсолютен резидент на тази упорита планета. Черната вселена е готова да си затвори очите дори пред твоите циклични отсъствия, защото, в края на краищата, важен е резултатът. А твоите резултати са твърде добри!»
— Доколкото ми е известно, когато един черен резидент работи с белите изроди, той е длъжен да превключва и на бяла честота или на светлия спектър…
— В това е може би твоята фатална грешка, любезни. Резидент на планета не може да превключва на бели честоти. Това е специалност на Резидентите на Черните Звезди, а ти още не си звезден. Нас още никой не е успял да ни излъже! Ние познаваме формулата на онзи отвратителен мошеник от древността, който каза: «Незлобливи като гълъбите и хитри като змиите»… Уж учи денонощно изчадията си, че не друго, а истината щяла да ги направи свободни, а в същото време сам той е по-хитър от всички хитреци на вселената. Предупреждаваме те, «Безпогрешни» Аароне, че твоята тактика не може да ни заблуд!. Ние не можем да чуваме всичко, ала ние регистрираме твърде точно всички интервали на твоето отсъствие от Зоната на Побеждаващата Ентропия. Индикаторите на твоето съзнание в нашия Център напоследък твърде често включват тревога, и на психозаписите ти се белеят вече много широки ивици на подозрителна самоинициатива или вражески контакт. Ако и ти си предател — внимавай! Ще те размажем като муха!
Впрочем, ние сме спокойни засега. Твърде близък е празникът на поредната Валпургиева Нощ. Ще се пролее огромна, огромна порция кръв! Ще забучи още веднъж небивал ураган от раздвоена психическа енергия! О, мое царство на разединените светове, където всеки за всеки е вълк! Още една планета, още една звездна система съвсем скоро ще падне под неудържимия напор на моите хищници… Нападайте, разкъсвайте, ръмжете в безумен бяс, мои гладни и жадни побратими! Като не ни дават обич и любов доброволно, ние ще си ги вземем с пристъп! Нека и тая фантазия на неизречимите бели глупаци стане наша законна плячка. Не забравяйте — Законът е на наша страна! Щом като Съдбата развързва торбите с бесове, тя не може да не знае какво прави. И да е вярна легендата, че нашият господар е враг, трябва да му признаем: той е добър към нас… Напред, трупоядци! Напред, молци и ръжди на света! Нека впием зъби в онова, което може да се разяде!