Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Разбира се, любовта към врага, за която говори вашият Учител, сигурно изглежда точно така… Но, да не продължаваме в този дух, сеньора. Аз искам да ви помоля само едно и настоявам: седнете сега отсреща и се опитайте да се успокоите. Аз не съм варварин и дивак, Вероника. Вие много добре знаете, че аз няма да мръдна и пръста си да ви докосна. Моят въпрос сега към вас е само един: защо пожелахте да говорим точно утре вечер в 18,30, а не веднага?
— Защото аз много добре чух, че утре вечер вие ще бъдете другаде.
— Разбира се, че ще бъда. Това е крайно наложително.
— Уважаеми сеньоре, аз не се женя, за да очаквам още на втората вечер съпруга ми да благоволи да се върне или да не се върне от някъде си!
— Това не е „някъде си“, Вероника. Аз твърде добре зная какво правя и никой досега не си е позволявал да ревизира разумността на моите постъпки.
— Струва ми се, сеньоре, че най-елементарното уважение към най-близкия човек в живота ни изисква, преди да уговаряме нещо с някого, да се позаинтересуваме дали, случайно, този най-близък човек не желае да дойде на тази среща!
— Извинявай, Вероника, но аз съвсем не подозирах, че онзи случай може да е станал причина за всичко това. Аз и сега се чудя: възможна ли е такава реакция от образована и културна жена като теб?
— Никой не ви е упълномощавал да съдите образоваността и културата ми и моите реакции. Аз зная едно: там, дето има любов, има и единство. Човекът, който обича друг човек, вече няма един център — той става двуцентров. Цялата си душевност той пренастройва по съвършено нов начин, той заживява в друг свят, сеньоре. Онзи, който обича истински, както вие имате наглостта да твърдите, той никога не може да извърши нещо, без предварително да е помислил, че то може да не бъде приятно на любимото същество. Истински любещият обожава своя любим и това обожание се изразява в непреодолимото желание да узнае какво точно е нужно на другия и как точно можем да му доставим по най-хубав начин всичко това. Аз, господине, нито в една секунда от нашия съвършено кратък и все пак ужасяващо дълъг съвместен живот, не долових даже сянка от мисъл да изоставите своите амбиции и да се попитате какво може да искам аз. Вие сте заледен връх, сеньоре, който знае твърде добре какво иска и постига своята цел с цената на всичко. Може да има много легенди и тайни около вас, но в това отношение вие сте ми ясен. Аз нямам нужда от такъв партньор и съпруг, господин Клаудио Ариени!
— Не ви ли се струва, че правите констатацията си малко късно?
— Напротив, тъкмо навреме. И ако искате да знаете, аз още в самото начало почувствувах с всичка сила, че вие сте демон. Дори бях предупредена за всичко това. Вие сте изчадие адово, Клаудио Ариени! Всичко, което сторихте с мене през тази ужасна нощ, бе под хипноза. Аз не съм ви обичала нито за миг!
— Ах, така ли?…
— Точно така!
— Вие сте много горда, сеньора. Не слагайте преграда на нещо, което е по-силно и по-естествено от всичко друго на света. Нека оставим настрана различията между нас. Нужно ли е да го казвам с думи, Вероника! Ние се обичаме — това е истината — и ако нещо е в състояние да засенчи първото чувство, което ни завладя…
— Излишни приказки, сеньоре… Вие знаете моите условия. Вие имате своя свят и своите ангажименти, аз имам моите. Аз съм ваша формална съпруга от сега нататък и това ще продължава до момента, в който сеньора Констанца Бочерини и църквата „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“ ще престанат да чувствуват острата необходимост Вероника Ломбарди да бъде свързана с човек като вас. Считайте нощта, която премина, за недоразумение, за хипнотично изнудване и изнасилване, за вечна пропаст между нас двамата! Това имам да ви кажа аз — нищо повече!
— Аз те обичам, Вероника! Никога нещо в света не е било по-силно от това, което става у мен в момента…
— С изключение на този гнусен лист, който ми подавате да подпиша… Такова нещо може да стане само в психиатрия, сеньор министре…
— Аз имам своите дълбоки съображения, Вероника!
— Ако не се лъжа, вие сам казахте, че съображения, по-силни от любовта, миришат на…
— Това е съвсем друго нещо, скъпа.
— Хайде де!… Съвсем друго! И „скъпа“ на всичкото отгоре!… Значи, вие имате право да ме обичате и да поставяте своите условия, а аз не, така ли? Сеньоре, да бъдем откровени. Още когато бях на осем години, една врачка ми предсказа, че Архангел Михаил е моят небесен възлюблен и че рано или късно ще го срещна на тая земя под формата на човек с високо обществено положение. Силата, с която се появихте вие в моя живот и поразителната прилика с портрета от Франсуа Леоне над леглото ми, както и сънищата, породени от онова пророчество, изиграха своята роля. И ето, сега аз съм в ръцете на дявола, сеньор Ариени. А както е известно, дяволът винаги борави с подписи и документи. Вие сте ми съвършено ясен, сеньоре! Съпруг, който има тайни от съпругата си… Това, само по себе си, е напълно достатъчно. Вие не сте склонен ни на йота да се помръднете от своите позиции, а претендирате…