Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
— Вие не сте се опитала нито за минута да ме изслушате, Вероника…
— Никакво изслушване! Дяволът, както е известно, много разчита да го изслушват. И стига приказки по този въпрос — считайте го за закрит. В цялата тази история не мога да разбера единствено позицията на отец Сагитиниус. Само това не очаквах.
— Отец Сагитиниус…
— О, и по това компетентен! Достатъчно, сеньоре… Не осквернявайте и последното, което… Впрочем, няма какво да се церемоним. Дайте договора да го подпиша.
— Няма смисъл, Вероника… След всичко, което…
— Има смисъл! Това бяха вашите брачни позиции, ако не се лъжа…
— Става чиста трагикомедия, сеньора… Ако вие го прочетете с това съзнание…
— Аз въобще няма да го чета, уважаеми. Аз искам само да го подпиша.
— Това не си ти, Вероника! Защо се държиш така? Ти сриваш всичко, още преди да е започнало. Ето, сега ще ти кажа една тайна: аз — с цялата моя мисия (не става дума за някакво си министерство) — вече няма да мога да направя нито една крачка без тебе. На мен ми е необходима жена, която да ме обича беззаветно и предано, независимо от…,която е готова…
— Аха, изплю ли камъчето? Значи, министерството е само стъпало за тебе. Не се и съмнявах, сеньоре. Но стига толкова. Нещата отдавна се въртят в омагьосан кръг. Всеки път се стига само до едно: „На мене ми е необходимо“… А какво е необходимо на другия — нито дума! Това ли е според вас любов?
— Нали точно затова предлагам да изясним своите необходимости и да ги координираме?
— С документ?!! Моля, достатъчно, сеньоре! Ако обичате, посочете ми коя е моята стая, защото съм уморена до смърт от цялата тази комедия. Ако не — правете с мен каквото искате — аз съм ваша. Парче лед в ръцете ви — ако ви се харесва. Във всеки случай, не е изключено след това и да се самоубия. Вие може би не познавате рода Бочерини.
— Твърде жалко, че започнах диалог тъкмо с него…
На другия ден един циганин намери в боклука зад Палаццо д,Ариени един смачкан и накъсан на парчета лист луксозна хартия, изписан наситно.
„Винаги може да дотрябва — помисли си той с надежда. — От такива боклуци човек никога не бива да се гнуси. Около големите къщи боклуците почти всеки път носят някаква изненада. Даже и най-големите гяволи понякога нещо им превърта и вместо да изгорят някое писмо, вземат, че го хвърлят на боклука… А подобни персони, по правило, са въшливи не само с пари, но и с врагове… Сеньори, вашата мръсна мамица!… Благодаря ви от сърце и душа, уважаеми превъзходителства!“
И, наистина, само след половин час брачният договор между министъра на културата сеньор Клаудио Ариени и неговата благородна съпруга, грижливо възстановен и подлепен, бе вече в ръцете на сеньор Канио Бочерини — професор по психиатрия и роден брат на Констанца Ломбарди и — съответно — лют враг на нейната втора фамилия. Както и на един идиотски опасен професионален конкурент, който се бе домъкнал, кой знае за какъв дявол, чак от Щатите, за да мъти бистрите води на италианската медицина…
В резултат на всичко това, находчивият циганин яде, пи и се весели със своите приятели цели два месеца от съмване до съмване, като за целта нае и оркестър. Той нямаше и хабер от понятие за това, че понякога и резидентите на вселени допускат фатална грешка в живота си. Доколко бе грешка, знаеше само бившият шеф на Ниезвестния.
Професор Канио Бочерини, от своя страна, четеше с неописуема наслада странния документ, като при всеки следващ ред си представяше все по-ясно и по-ясно огромните облаги, които можеха да се изръсят от него. А странният документ гласеше, дословно, следното:
«ПРОЕКТО–ДОГОВОР
ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СЪПРУЗИТЕ КЛАУДИО И ВЕРОНИКА АРИЕНИ, СВЪРЗАНИ В НЕРАЗРИВЕН БРАК ПРЕД СВЕТА И ВЕЧНОСТТА ЧРЕЗ ЕДИНСТВЕНО ПРАВЕДНАТА, ВСЕЛЕНСКА ЦЪРКВА „САНКТА ЧЕЧИЛИЯ НА ИИСУС ВЕЛИКОЛЕПНИЯ“.
Аз, Клаудио Ариени, заявявам, че от мен, по отношение на настоящия брак, могат да се очакват следните права и задължения:
1. Да живея със съпругата си от един до пет дни месечно, само до 21 ч. вечерта и то в дати, предварително определени и координирани; изключения — само по уговорка.
2. В останалото време да не бъда търсен по никакъв повод от съпругата си и да не ми се иска никаква сметка къде съм бил и с какво съм се занимавал;