Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
«Искате да кажете, отец Сагитиниус, че моето съгласие има някаква пряка връзка с всичко това?»
«Струва ми се че да, сеньора…»
Съпругата на сеньор Клаудио Ариени бълнуваше на сън и по всичко личеше, че много се вълнува. Ако някой можеше да надникне в нейните накъсани и неспокойни сънища, щеше да види не само образите на отец Сагитиниус и министъра на културата, но и фигурата на небезизвестния психиатър д-р Туинсън, който, кой знае защо, от гений на медицината току що се бе превърнал в голям ръководител и вдъхновител на Мафията. «Всяка кражба от частно и държавно съкровище е благословена — кънтеше в съня на Вероника гласът на д-р Фенимър Туинсън, — защото ние сме ръждите и молците, които разяждат ценностите на тоя развален свят»…
На едно разтоварище на пристанище Неапол полицията забеляза нов докер. Той поразително приличаше на новия министър на културата сеньор Клаудио Ариени и полицията нямаше да забележи това, ако в документите на този странен докер имената и данните не се съвпадаха до последната завъртулка с тези на господин министъра. Докерът биде незабавно арестуван за кражба на документи и съдбата му щеше да стане изведнъж твърде незавидна, понеже в същия момент се получи съобщение, че сам Клаудио Ариени е изчезнал. Последното обстоятелство веднага превърна нещастния докер от крадец в убиец, въпреки че самият той твърдеше упорито, че тук няма никаква измама и че пред очите на благородните сеньори-полицаи е сам министърът на културата…
Другите докери, в същото време, вдигнаха стачка с ултиматум техният нов колега да бъде незабавно освободен, защото този симпатяга Ариени можеше да вдига такива фантастични товари, че шапката да ти падне… Той беше изнесъл на гръб сам почти една четвърт от днешната продукция, поради което няколко стари докери можаха да си починат в работно време. След мига на ареста, денгубата на пристанище Неапол започна катастрофално да расте, защото към стачкуващите се присъединиха и други докери, помислили, че стачката е за увеличение на надницата. Пристанищните власти поставиха пред полицията въпроса ребром и съмнителният докер, двойник на министъра, бе пуснат под гаранция, като полицията бдеше над разтоварището по-зорко от всякога. Най-после анализът на специалистите установи идентичността на сеньор министъра и полицията предаде делото в ръцете на медицината. Вестниците и телевизията обаче разнесоха тази случка мигновено, преди правителството да успее да наложи компетентното си вето. Замириса на такъв дивен италиански скандал, какъвто отдавна не беше се развихрял. Кумът на новия министър, който го бе издигнал, се уплаши за своето президентство. Надвиснаха черни облаци, във въздуха на Италия се разнесе остър дъх на катастрофа.
В двореца на Клаудио Ариени и у Ломбардови цареше суматоха и паника. Най-ужасното доказателство обаче от всички бе, че докерът бе написал едно открито писмо на съпругата си, в смисъл, че неговата чест не му позволява да остане на министерския пост, понеже възгледите му за управлението на италианската култура не съвпадат с тези на сеньор президента и на италианския парламент. При това неговата голяма мъка — поради несподелената любов към скъпата на сърцето му — била избила в преминаването му на по-обикновена и нископлатена работа, далече от Рим. Накрая той канеше най-нежно и настоятелно съпругата си Вероника Ариени да отпътува незабавно в Неапол и да доживее честно с него дните си в скромното докерско общежитие. Коварни ръце успяха да преснимат тази пощенска картичка и я публикуваха във вестника на опозицията, след като последният вече бе обнародвал някакви необорими факти за «аферата на века»…
Тогава сеньора Констанца Ломбарди получи удар и почина. След погребението Вероника Ариени се върна при баща си, защото дворецът на съпруга й беше станал обект на денонощни нападения от страна на армии любопитни и журналисти.
Професор Ломбарди изкупи и изгори целия тираж на своята книга с текстове от истинските евангелия, която на другия ден трябваше да бъде пусната по книжарниците. Веднага след това той освободи къщата и я предаде в ръцете на ония, които тъй много трепереха за нейната свята атмосфера.
Всички тези светкавични събития, които се разразиха само в един ден и половина, не подействуваха ни на йота на хамалина Клаудио Ариени, който пиеше своето бордо в кръчмата «Ела Моряко!», разположена до един от най-хубавите неаполски плажове. Срещу него седеше един преставителен господин — явно не италианец — и с видимо удоволствие сърбаше кафето си с простия докер. Господинът беше в черен редингот и с черен панталон, пръстите му бяха отрупани с пръстени, а черните му, лачени обувки бяха някак странно смачкани отпред…