Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

— Аз съм програмиран за резидент, а не за президент. Най-голямото щастие за резидента е да умре в името на Родината.

— Ти наистина си много хитър. Цялата сладост на битието е да се наложиш над другия, да го смажеш, да го унизиш! Цялата сладост е да излезеш по-прав! Цялата сладост е да имаш това, което не може да го има другият! Надмощие, Притежание, Слава, Намеса в природните цикли; Чест, Достойнство, Чувство за собствена непогрешимост — има ли по-мощни двигатели на Черната Вселена? Всеки отделен дъх, всеки удар на сърцето, всяка фибра на плътта трябва да се пълнят с тези сладости! Нима има нещо по-приятно от това да дадеш обещание и да не го изпълниш? Има ли по-голямо удоволствие от разиграването на глупаци? Нашият куклен театър в тази част на вселената е нещо умопомрачително смешно! Аз съм пуснал сега всичките си сценаристи и кукловоди да правят каквото си искат. И няма нито един журналист на света, който да не назовава полетата на моето действие с тяхното истинско име: «арена». Моите дресьори и акробати, моите шутове, жонгльори и илюзионисти карат всички народи да правят и невъзможното. Огромната публика на Черната Дупка има нужда от кръв и зрелища — и има моменти, когато съм я виждал да се побърква от смях. Да кажем, по складовете е залежала някоя калпава стока. Веднага някой от моите пусне слух: цените на налъмите и пуканките ще се повишават! — И веднага стотици хиляди шарани, на тумби, на тумби започват да висят по опашките… Или, изхитри се някой предприемчив юнак да направи салам от натурални лайна. И му избичи такава опаковка, такава сияйна реклама, че всеядното туземно население на градовете и столиците се изпопребива, освен всичко друго, да има и чисти лайна в хладилника си — даже и да знае, че са такива. От пикнята на микробите и разлагането на техните трупове моите специалисти правят такива напитки, които ми вършат прекрасна работа. Моите музикални и литературни говеда са стигнали до такива тънкости на естетическата и идеологическа педерастия, че даже и на мен ми се повръща като ги гледам… И макар че техните физиономии са заприличали много повече на гъз, отколкото на всичко друго, милионите телезрители могат да ги съзерцават с часове по екраните на своите телевизори… Аз съм извънредно доволен от работата на моите агенти на земята… Струва ми се, че победата вече ни е вързана в кърпа. Ние се научихме идеално да управляваме органната мотивация и да използуваме до максимум гангрените на човешкия дух. Както му свириме, така ще подрипва, проклетото му «последно творение на всемира»… Само така ние ще изядем слънцата и ще уравним в прекрасна чернота Бунта на Неизчислимите Различия! Само така ще превърнем в додекафония и какофония отвратителната «полифония на световете и истините»!