Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))». Краткое содержание книги:
3. Съпругата ми е напълно свободна да няма или да има деца, но при всички случаи условията в горните параграфи не се ревизират;
4. Задължаваме се да не обсъждаме нашите интимни взаимоотношения абсолютно с никого, включително и на изповед. Всички възникнали проблеми да разрешаваме изключително и само помежду си;
5. Задължаваме се, в присъствието на други хора, никой от двама ни да не изразява с думи или поведение каквото и да е студено или неприязнено отношение към гостите на съпруга;
6. Задължаваме се да подсигуряваме, всеки на другия, атмосфера на пълно доброжелателство, уважение и хармония, като и най-малкото сблъскване или грубост от страна на единия автоматично освобождава другия от каквато и да е била брачна отговорност;
7. Задължаваме се да изпълняваме всички желания на партньора при съответна предварителна уговорка за месечно редуване на това доброволно подчинение, стига желанията да не нарушават нито един параграф от настоящия договор;
8. Задължаваме се да помним, че бракът ни може и да не се окаже вечен и че той може да бъде фактически или юридически разтрогнат всеки момент, когато се констатира липсата на взаимно привличане и хармония в целите и начина на живот.»
В същото това време, докато мъдрият вуйчо четеше документа на своето бъдеще, неговата племенница се мяташе в леглото си, измъчвана от кошмари. Когато се събуждаше, лицето й изведнъж застиваше в маска на пълно отчаяние и безнадежност и, кой знае защо, Вероника Ариени изпитваше непреодолимата нужда да се провеси от кревата надолу с главата. Усещаше как изведнъж тялото й се вцепенява и тя трябва да направи гигантски усилия да мобилизира цялата си воля, за да раздвижи поне пръстите на краката си — и от там да започне съживяването на тялото. Страхотна сърдечна мъка внезапно беше заляла целия свят — и прекрасната млада жена усещаше как жестоко, нещо необяснимо разкъсва целия смисъл на досегашния й живот — и тя се видя сама, ужасяващо, подлудяващо сама! Остра тревога за здравето на майка й пробождаше от време на време същото това унищожено сърце и — веднага след това — някакво непреодолимо чувство за собствената й нищожност и непълноценност за това, че тя е безкрайно виновна пред Бога, пред душата си и пред Санкта Чечилия на Иисус Великолепния. Защото нейната грамадна саможертва можеше да бъде благословена и простена само от светиите от ордена на Констанца Бочерини — светии под върховното ръководство на великия Игнаций Лойола. Вероника се улавяше в страстно желание да се самобичува. Мисълта за отрова също блясна на няколко пъти в съзнанието й.
«Сестра Вероника Ломбарди, обичате ли този човек?»
«Повече от самия Исус, о, отец Сагитиниус! Той живее в душата ми още от времето на моите детски сънища. Неговият образ виси над леглото ми няколко месеца преди да го срещна…»
«Какво те тревожи тогава?»
«Отец Сагитиниус, в този човек има нещо ужасно! Аз виждам едновременно и Бога, и Врага человечески в неговите очи.»
«Вероника Ломбарди, вярвате ли в Пресветата Майка?»
«Вярвам, отец Сагитиниус!»
«Вероника Ломбарди, обичате ли Исус Великолепния и неговата Санкта Чечилия?»
«Вие, отец Сагитиниус?!… Исус Великолепния?…»
«Повтарям ви, чедо Христово: обичате ли своята вяра и своята църква?»
«Повече от всичко на света, отче светейши!»
«Щом е така и щом държите и на живота на майка си, оженете се тогава за Клаудио Ариени!»
«Клаудио Ариени е демон!»
«Клаудио Ариени ви обича повече от всичко на света. Клаудио Ариени, сеньорина, обича за пръв път в живота си. Сърцето му никога не е познало обич на майка и обич на жена. Той е минал през всички най-черни кръгове на ада, ала сърцето му е чисто като роса. Слушай сега, чедо, думите ми, защото сам Бог говори в момента чрез мене!»
«Преподобни отче Сагитиниус… как може човек, който обича, да пише за някакви си условия и да съставя документи за любовта? Ако става дума за условия, аз съм онази, която трябва да ги поставя…»
«Защо?»
«Защото… защото…»
«Сломи гордостта си, о дъще Сионова! Родът ти е род на кардинали и папи, но не забравяй и рода на баща си. Лучио Ломбарди е син на поети и философи!…»
«Ваше светейшество, тоя човек има някаква цел.»
«Що е, о дъще на Ева, корабът Божий без кормило? Ако жената помага на своя съпруг да върви към своята цел, знаете ли, вие, рожби на прегрешилата, колко много щяха да ви обичат вашите мъже?»
«Зависи каква е целта, отче.»
«Вероника Ломбарди! Смиреният раб Божий, който стои сега пред теб, е поканен да стане папа на цялото войнство Христово! А под крилото на Ватикана винаги ще се намери място и за Санкта Чечилия на Исус Великолепния. И за всичките им зали, галерии и експериментални студия. Ние преосмислихме някои неща…»