Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Вече ранен, Магелан се обърна няколко пъти към нас, за да види дали бяхме успели да се спасим. След като не остана съмнение, че той е мъртъв, ние се спуснахме към лодките, които стояха готови да отплават. Така че дължим спасението си на адмирала, защото островитяните се отказаха да ни преследват, а продължиха да секат трупа му.
Покръстеният крал би могъл да ни се притече със своите бойци на помощ. Той навярно би го и направил, ако адмиралът, далеч неподозирайки какво ще се случи, не му бе заповядал да не напуска лодката си и само да наблюдава как ще разгромим неприятеля. Когато научи, че адмиралът е убит, кралят заплака.
(липсваща картинка???)
През април 1521 г. Магелан намира смъртта си в една битка с жителите на остров Матан от групата на Филипинските острови
Фернандо Магелан е мъртъв. Но аз вярвам, че неговата слава ще го надживее. Той притежаваше всички добродетели. И сред най-големите опасности проявяваше непоколебима твърдост. По време на плаването подлагаше себе си на по-големи лишения, отколкото останалите. Имаше по-точни познания за морските карти и за мореплавателското изкуство от всеки друг на земята.
Затова именно никой друг освен него не прояви безстрашието да предприеме околосветското плаване, което той изведе успешно почти докрай.
Подир обед покръстеният крал с наше съгласие съобщи на обитателите на Матан, че сме готови да им предоставим колкото стоки искат, за да ни предадат труповете на нашия главнокомандуващ и на останалите убити войници. Те отхвърлиха тази молба и отвърнаха, че и всички богатства на света не могат да ги накарат да ни предадат символа на тяхната победа над нас.
Тази злощастна битка се състоя на 27 април 1521 година. Адмиралът бе избрал този съботен ден, защото го смяташе за свещен. Заедно с него загинаха осем наши войници и четирима покръстени островитяни. Повечето от нас се върнаха ранени на корабите.
Когато изходът на битката бе вече решен, онези, които бяха останали в лодките, се поддадоха на изкушението да се приближат и да открият огън. По този начин те обаче причиниха повече загуби на нас, отколкото на неприятеля, който остави петнадесет трупа на бойното поле.
Четиримата моряци, които бяха останали в Зубу да търгуват, донесоха всички стоки на корабите, веднага щом научиха за смъртта на адмирала. Избрахме двама главнокомандуващи: португалеца Дуарте Барбоса и испанеца Хуан Серану.
Енрико, преводач и роб на Магелан, се бе отървал с лека рана в битката и използва това за причина да не слиза повече на сушата, където ние не можехме да се справим без негова помощ. Той лежеше но цял ден върху постелята и се преструваше, че има силни болки. Дуарте Нарбоса, капитанът на кораба, командуван по-рано от Магелан, му поиска обяснение и му напомни, че все още е роб. Освен това го заплаши, че още сега ще заповяда да го наложат с тояги, а след завръщането ни в Испания ще го предаде на дона Беатрис, съпругата на убития адмирал, ако не поеме незабавно службата си.
Робът се надигна от постелята, но продължи да се преструва на болен, без да се безпокои от заплахите на капитана. Ала щом слязъл на сушата, незабавно отишъл при покръстения крал и го посъветвал да заграби всички наши кораби, стоки и оръжия още преди да отплаваме в открито море. Кралят се вслушал с готовност в съвета на роба и двамата съставили план как да ни примамят. Когато робът се върна отново на кораба, той проявяваше особено усърдие и сговорчивост.