Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Изабел имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Да можеше само да достигне камата си.
— Дявол да го вземе — възкликна херцогът. — Сложила си някакъв шибан корсет. Обърни се.
Изабел успя да се отърси от паниката и се престори на покорна. Това може би беше единствената й възможност. Докато той отместваше тялото си, тя плъзна ръка в джоба си и треперещите й пръсти стиснаха дръжката на оръжието.
Глава 7
Тя беше нахлула в дома му.
Керн свали ръкавиците си и се втурна по главното стълбище, като вземаше стълбите по две наведнъж. Беше се прибрал преди малко и веднага му бяха съобщили, че лейди Хелън Джефрис и госпожица Изабел Дарси го очакват в дневната. Нещастният паж си беше спечелил един строг укор затова, че ги беше пуснал, въпреки че Керн не възнамеряваше да го наказва за провинението му.
Той също познаваше силата на тъмните, хипнотизиращи очи на Изабел. Ако някой трябваше да бъде наказан, това беше само тя.
Хелън го посрещна с чаша чай в ръка на отворената врата на дневната. На устните й беше изписана наивна усмивка.
— О, Джъстин! Толкова се радвам да те видя.
— Милейди. — Той се поклони, влезе в стаята и се огледа бързо Изабел обаче не седеше до масата, на която бе сложен подносът с чая и сладките. Тя не се виждаше и в някой от столовете до прозорците, нито пък четеше книга в ъгъла.
В стаята беше само госпожица Гилбърт, която скочи бързо от мястото си и направи реверанс.
— Милорд! — изписка тя и допря кърпичката до устните си. — О, боже. Ах, горката аз.
Керн се обърна към Хелън.
— Къде е госпожица Дарси?
Хелън се изчерви и се наведе да остави чашата си на сребърния поднос.
— Тя трябваше да остане сама за малко.
— Къде?
— Тя… имаше неотложна нужда.
Керн мигновено осъзна на какво се дължеше изчервяването на годеницата му и колко дяволски хитро бе постъпила Изабел.
— От колко време я няма?
— Може би около петнайсет минути. Сигурна съм, че ще се върне скоро.
Дявол да го вземе.
Той захвърли ръкавиците си и тръгна към вратата, но една малка ръка го хвана за ръкава на сакото.
— Седни, Джъстин — каза Хелън. — Ще ти налея чаша чай, след което можем да прегледаме списъка с гостите за сватбата ни.
— По-късно.
— Сега — каза тя с нехарактерна за нея твърдост. — Ти несъмнено си сърдит, че пренебрегнах желанията ти и дойдох да те посетя. Като независима жена обаче настоявам да упражнявам правото си за самостоятелни решения.
Графът осъзна мрачно, че за това беше виновна Изабел. Тя бе използвала влиянието си, за да измами това сладко, наивно момиче. И всичко това само за да влезе в дома му и да създаде бъркотия.
За да изпълни плана си за изнудване.
— Уверявам те, че не ти се сърдя — каза той и потупа Хелън по ръката с нежност, която прикриваше гнева, който кипеше в него. — А сега, ако ме извиниш, аз също имам неотложна нужда.
Изабел беше приклекнала върху леглото и наблюдаваше внимателно херцога. Зелените му очи бяха облещени от удивление, като на дете, чиято играчка е била отнета. Той вече не беше злорадстващият мъж, който й се беше нахвърлил преди няколко минути, и сега лежеше съвсем неподвижно.
За това имаше сериозна причина.
Изабел беше допряла камата си до срамните му части.
— Докоснете ме още веднъж и вече няма да бъдете мъж.
Без да сваля поглед от него, тя пропълзя бавно назад по леглото, като се молеше той да не се опита да я предизвика. Сърцето й биеше учестено. Единствените звуци в стаята бяха шумоленето на полите й и учестеното й дишане. Когато стигна до долния край на леглото, тя спусна крака на пода, стана и се оттегли бавно назад. Все още усещаше ръцете на херцога върху тялото си. Същите онези ръце, които някога бяха доставяли удоволствие на майка й.
Изабел обаче не можеше да си позволи да мисли за това. Трябваше да се възползва от възможността да му зададе още няколко въпроса. Да. Трябваше да се възползва от покорството му.
Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои, но не успя.
— Сега, след като най-после привлякох вниманието ви, Ваша светлост, може би ще ми кажете истината. Сложили сте арсеник или някаква друга отрова в храната, която сте дали на майка ми, нали? Може би в кутия шоколадови бонбони.
Той я гледаше втренчено с празен поглед.
— Шоколадови бонбони? Че кога съм ти давал шоколадови бонбони?
— Не на мен. На майка ми, Аврора Дарлинг. Тя беше отровена…
Външната врата зад нея изскърца и в стаята нахлу студен вятър. Бързи стъпки започнаха да се приближават към спалнята на херцога.