Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Той я гледа дълго, неподвижен, със затаен дъх. Стоя така, докато настъпи нощта. Хуана беше все тъй спокойна, все тъй отпусната — предизвикателната й твърда гръд леко се повдигаше при дишането й.
Обзе го безумна надежда. Възможно ли е да е пила талеф и да не се е получила никаква друга реакция освен това приповдигнато настроение, което бе забелязал у нея?
— Хуана…
Докосна гладкото й чело с крайчеца на пръстите си и тя отвори очи.
— Крис… Тъкмо сънувах — каза тя с гримаса, издаваща известно разочарование.
В полумрака теменуженият й поглед срещна очите на мъжа, наведен над нея. Холдън изтръпна. Не беше съвсем същият поглед…
Тя се разсъни окончателно и се огледа наоколо.
— Интересно, Крис, имам чувството, че съм сънувала, а…
Изглежда забеляза, че е съвсем гола, и втренчи отново поглед в спътника си.
— Ние се любихме, нали, Крис? Но… сякаш се бяхме озовали в… в друг свят. Толкова добре ми беше…
— Хуана!…
Той я бе хванал за раменете и оглеждаше изпитателно лицето й с някакво радостно недоверие.
— Опитай се да си припомниш — каза той. — Когато се върнах при теб, ти… ти беше пила от онова отвратително питие. Приличаше на алкорианците и сякаш нищо наоколо не те интересуваше.
Младата жена силно потрепери.
— А, да, сега си спомням — отвърна тя с внезапна възбуда. — Спомням си! Ти тъкмо погребваше бедния Пейвъл, когато на мен ми хрумна една идея! Открих, Крис! Открих защо алкорианците са неподатливи към страничното действие на талефа! Колко време измина, откак изпих това питие?
— Около пет-шест часа — отговори Холдън, невярващ на себе си. — Най-дългите часове в живота ми, Хуана. Помислих, че… че и ти ще станеш като онези растения-чудовища!
Той погледна неволно към йонната пушка, все тъй опряна на палмата. Тя проследи погледа му и очите й се поразшириха.
— Бях решил да те убия, щом се появят първите симптоми на мутацията — глухо каза Холдън. — А след това да убия и себе си…
— Постъпих като глупачка. Но не исках да разбереш на какъв експеримент се подлагах. Рискувах много, ако се бях излъгала, но нямах време за губене след онова, което се случи в лагера…
Тя пъргаво се изправи, взе роклята си и я облече с трескави движения.
— Ела, Крис… Да се върнем в колибата. Ще ти покажа нещо невероятно!
Той продължаваше да я гледа с безпокойство. Тя доверчиво му се усмихна.
— Сега вече няма никаква опасност — доуточни Хуана. — Минало е въздействието на опиата.
После весело се изсмя и добави:
— Дори ужасно ми се пие още. Фантастично! Чувствувах се невероятно щастлива. Нищо лошо не можеше да ми се случи и животът ми изглеждаше великолепен! Можем само да завиждаме на алкорианците, Крис.
Той й помогна да преминат през замитащата пясъка завеса от широки, гъвкави листа — излязоха от убежището си и потънаха в тихата нощ, която вече поглъщаше всичко наоколо.
— Пушката ми — извика Холдън.
Той отиде да я вземе и се върна отново при спътничката си, която го чакаше, обърната с лице към потъмнялото вече синьо море. Хуана посочи оръжието.
— Наистина ли щеше да го използуваш, Крис? — попита тя.
— Така мисля… — отвърна той.
Хуана го целуна бързо по крайчеца на устните и прошепна:
— Какво по-добро любовно доказателство от това, скъпи…
Смаян, Крис Холдън гледаше кошницата с плодове, която му сочеше биогенетичката.
— Е, и? — попита той.
— Цялата загадка е тук, Крис — прошепна възбудено тя. — Погледни този плод…
Хуана взе нещо като едър портокал с груба яркочервена кора.
— Алкорианците го наричат кора… — каза, вдигайки плода към светлината на лампата? — И внезапно се сетих как Галеа Ивхи ме уверяваше, веднъж, че този плод е свещен за алкорианците.
Хуана остави плода в кошницата и продължи:
— И той като талефа расте в диво състояние навсякъде из планетата и алкорианците го консумират като при обред. На техен език кора означава нещо като „плод на щастливия живот“. Отначало не съобразих, защото търсех в друга посока. Ти си тръгна, а аз се върнах да поговоря с Галеа Ивхи. Попитах го за този плод и той ме увери, че има жизнено важно значение за алкорианците. Дори се смя, като го попитах какво би станало, ако те престанат да го ядат. Отговори ми, че това е немислимо, но не ми даде други по… научни обяснения. За тях този плод е нещо като слънцето и въздуха. Разбираш ли, Крис? И наум не би им дошло да се откажат от него! Тъй както не би им хрумнало и да се откажат да пият талеф, когато им се прииска!
— Природата е нещо изумително — подхвърли Холдън смаян. — Значи този плод представлява естествена противоотрова срещу талефа.