Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
Във въздуха над компютъра се появи някакво лице.
— Търся приятеля си Ясунари — каза Аймана. — Ала не го тревожи. Проблемът ми е толкова незначителен, че би било срамно да му губя времето.
— Нека ти помогна вместо него тогава — каза лицето във въздуха.
— Вчера помолих за информация за Питър Уигин и Сиванму, които имаха среща с мен.
— Спомням си. За мен беше удоволствие да ти осигуря сведенията толкова бързо.
— Посещението им много ме разстрои. Нещо от това, което казваха, не беше истина; трябва ми допълнителна информация, за да разбера какво. Не искам да нарушавам правото им на лична тайна, но ако има сведения, които да са публично достояние — може би училищните им документи, или данни от местоработата им, или някакви роднински връзки…
— Ясунари ни е учил, че всичко, което искаш, е с някаква мъдра цел. Нека потърся.
Лицето изчезна за момент, сетне се появи отново.
— Много странно. Нима съм допуснала грешка? Лицето произнесе внимателно двете имена.
— Точно така — каза Аймана. — Същите като вчера.
— И аз си ги спомням. Живеят в един блок само на няколко преки от дома ти. Днес обаче не мога изобщо да ги открия. Ето, търся в блока им и откривам, че апартаментът, в който живееха, е свободен от година. Аймана, много съм изненадана. Как може двама души да съществуват един ден, а на следващия да ги няма? Нима съм допуснала някаква грешка, вчера или днес?
— Никаква грешка не си допуснала, помощничке на моя приятел. Точно тази информация ми трябваше. Моля те, не мисли повече по този проблем. Това, което на теб ти изглежда мистерия, всъщност е отговорът на моите въпроси.
Двамата учтиво си пожелаха довиждане.
Аймана излезе от работната барака в градината под непокорните листа, приведени под бремето на слънчевата светлина.
„Предните ме заливат с мъдрост, както слънцето — листата на дърветата — помисли си той, — и снощи водата мина през мен и разнесе мъдростта из ума ми като мъзга през стъблото на дърво. Питър Уигин и Сиванму бяха от плът и кръв и пълни с лъжа, но дойдоха и казаха истината, която имах нужда да чуя. Нима предците не изпращат посланията си до живите си деца точно тъй? По някакъв начин аз изпратих кораби, носещи най-страшното оръжие. Сторих го като млад; сега корабите наближават целта си, а аз съм стар и не мога да ги върна. Един свят ще бъде разрушен и Конгресът ще поиска одобрението на несесарианците и те ще го дадат; и след това несесарианците ще потърсят одобрение от мен и аз ще скрия лицето си от срам. Листата ми ще окапят и аз ще се изправя гол пред тях. Точно затова не биваше да живея на това тропическо място. Така забравих зимата. Забравих срама и смъртта.
Съвършена простота — мислех, че съм я постигнал. Ала вместо това донесох нещастие на други.“
Той остана седнал в градината си още час, изписваше по един йероглиф върху чакъла на алеята, след това го изтриваше и изписваше друг. Накрая се върна в бараката и написа на компютъра посланието, което беше съчинил:
Ендър Ксеноцида беше дете и не знаеше, че войната е истинска; въпреки това той избра да унищожи една населена планета в играта си. Аз съм възрастен и през цялото време съм знаел, че играта е реалност; но не подозирах, че съм един от играчите. По-голяма ли ще е вината ми от тази на Ксеноцида, ако бъде разрушен един цял свят и един цял вид рамани бъде унищожен? Къде е сега пътят ми към простотата?
Приятелят му не знаеше причината за този въпрос; но нямаше нужда от повече информация. Щеше да обмисли въпроса. И да намери отговора.
След миг един ансибал на планетата Пасифика получи писмото. По пътя то бе прочетено от съществото, контролиращо всички нишки на ансибалната паяжина. За Джейн обаче не съдържанието на писмото имаше значение, а адресът. Сега Питър и Сиванму щяха да знаят коя е следващата им спирка.
ПЕТА ГЛАВА
НИКОЙ НЕ Е ЗДРАВОМИСЛЕЩ
Баща ми често казваше,
че имаме слуги и машини,
за да може волята ни да бъде изпълнена
там, където ръцете ни не достигат.
Машините са по-силни от слугите
и по-послушни, и по-малко непокорни,
но машините не могат да преценяват
и няма да ни възразят,
когато желанията ни са глупави,
и няма да се опълчат,
когато волята ни ражда зло.
В епохи и светове, където хората презират боговете, онези, които имат Най-голяма нужда от слуги, предпочитат машини
или слуги, които се държат като Машини.
Аз вярвам, че това ще продължи,