Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Флотата на Тиера фирме се състояла поне от дванадесет плавателни съда с различни размери и потеглила от пристанището, ескортирана от добре въоръжена френска ескадра, която обаче не успяла да спаси експедицията от точните оръдейни изстрели на английската ескадра, командувана от капитан Чарлс Уагър, която ги причакала в архипелага Сотавенто, на излизане от залива. Така че „Сан Хосе“ не бе единственият потопен кораб, въпреки че нямаше никакво документирано сведение колко кораба са потънали и колко са успели да се измъкнат от огъня на англичаните. Но не можеше да има никакво съмнение, че флагманският кораб е бил потопен измежду първите с целия му екипаж и с капитана, останал докрай на мостика, и че именно този кораб е пренасял най-значителния товар.
Флорентино Ариса бе проучил пътя на галеоните по мореплавателските карти от онези времена и смяташе, че е определил мястото на корабокрушението. Излязоха от залива помежду двете укрепления на Бока Чика и след четиричасово плаване навлязоха във водите на архипелага, на чието коралово дъно можеха да се пипнат с ръка заспалите омари. Лекият ветрец, спокойното и прозрачно море предизвикваха у Флорентино Ариса чувството, че е собственото си отражение във водата. В края на залива, на два часа от главния остров, беше мястото на корабокрушението.
Заврял в погребалните си одежди под адското слънце, Флорентино Ариса нареди на Еуклидес да опита да се спусне на двадесет метра и да му донесе какъвто предмет намери на дъното. Водата беше тъй бистра, че го виждаше как се движи долу като измърсена акула сред сините акули, които се разминаваха с него, без да го докоснат. После го видя да изчезва в един коралов гъсталак и тъкмо когато помисли, че е невъзможно да има още въздух, чу гласа му зад гърба си. Еуклидес беше стъпил на дъното с вдигнати ръце, а водата му стигаше до кръста. Така че продължиха да търсят по-дълбоки места, все на север, плавайки над хладни мантараи, плашливи сепии и горички от мрачини, докато Еуклидес в един миг разбра, че само си губят времето.
— Ако не ми кажете какво искате да намеря, не знам как да ви го намеря — рече му той.
Но Флорентино Ариса не му го каза. Тогава Еуклидес му предложи да се съблече и да се гмурне с него, макар и само за да види това друго небе, под света, което представляваше кораловото дъно. Но Флорентино Ариса обичаше да казва, че бог е създал морето само за да се гледа през прозореца, и никога не се научи да плува. Малко по-късно следобедът се заоблачи, въздухът стана студен и влажен, смрачи се много бързо и трябваше да се водят по фара, за да стигнат до пристанището. Преди да навлязат в залива, видяха да минава съвсем близо презокеанският параход от Франция — запалил всичките си светлини, огромен и бял, той оставяше следа сякаш от пуканки и варен карфиол.
Така загубиха напразно три неделни дни, и щяха все така да си губят времето, ако Флорентино Ариса не бе решил да сподели тайната си с Еуклидес. Тогава той измени целия план на търсенето и потеглиха по някогашния канал на галеоните, който беше на повече от двадесет морски левги източно от мястото, предвидено от Флорентино Ариса. Почти два месеца по-късно в един дъждовен следобед Еуклидес се задържа дълго на дъното и лодката бе отнесена така далеч, че трябваше да плува половин час, докато я стигне, защото Флорентино Ариса не можа да я придвижи към него с греблата. Когато най-сетне се качи на борда й, Еуклидес извади от устата си и показа като доказателство за издръжливостта си два женски накита.
И тогава разказа такива чудесии, че Флорентино Ариса се закле да се научи да плува, та да се гмурка докъдето може само за да се увери със собствените си очи. Еуклидес разказа, че на онова място, само на осемнадесет метра дълбочина, имало толкова много древни платноходи, килнати сред коралите, че било невъзможно дори да се преброят, и били пръснати на такова обширно пространство, че погледът не ги обхващал. Разказа, че за най-голямо негово учудване нито една от всички ония черупки в залива, дето са още на вода, не е в такова добро състояние както потъналите кораби. Разказа, че имало много каравели с непокътнати и досега платна и че потъналите кораби се виждали на дъното тъй, сякаш са потънали със собственото си време и пространство, та и сега още са огрени от същото онова слънце в единадесет часа сутринта на 9 юни, събота, когато били потопени. Разказа, задъхвайки се от напора на собственото си въображение, че най-ясно се различавал галеонът „Сан Хосе“, чието име се виждало написано със златни букви на кърмата, но пък той бил най-засегнат от английската артилерия. Разказа, че видял в трапезарията октопод на повече от триста години, чиито пипала излизали през дулата на оръдията, но толкова бил пораснал, че за да го освободят, трябвало да се разглоби корабът. Разказа, че видял трупа на капитана, облечен във военната му униформа, да плава възнак над носа и че не се спуснал в трюма със съкровището, защото не му стигнал въздухът в дробовете. Ето ги доказателствата: една обица с изумруд, медальон с Богородица и верижка, проядена от селитрата.