Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Тогава вече Флорентино Ариса спомена за първи път на Фермина Даса за съкровището в едно писмо, което й изпрати до Фонсека малко преди завръщането й. Историята на потъналия галеон й беше известна, защото я беше чувала често от Лоренсо Даса, който бе загубил време и пари, за да убеди една компания на германски водолази да се сдружат с него за изваждане на потопеното съкровище. Той щеше да упорствува в начинанието, ако няколко членове на Академията по история не го бяха убедили, че легендата за потопения галеон е била измислена от някой вицекрал пират, който по този начин е прибрал урожая на Короната. Във всеки случай Фермина Даса знаеше, че галеонът се намира на двеста метра дълбочина, където никакво човешко същество не би могло да стигне, а не на двадесет метра, както казваше Флорентино Ариса. Но тя бе свикнала вече с поетичните му преувеличения, затова приветствува авантюрата с галеона като една от най-удачните. Но като продължи да получава в следващите писма нови, още по-фантастични подробности, написани така сериозно, както любовните му обещания, тя се принуди да сподели с братовчедка си Илдебранда опасението, че годеникът й халюцинира и трябва да е загубил разсъдъка си.
През тези дни Еуклидес беше извадил на повърхността толкова доказателства за своя мит, че вече не ставаше въпрос да се вадят разпилените сред коралите обици и пръстени, а да се основе голямо предприятие за изваждане на близо петдесетте кораба с баснословното съкровище в тях. Тогава стана това, което рано или късно трябваше да стане, а именно — Флорентино Ариса поиска помощ от майка си, за да доведе до успешен край начинанието си. На нея й стигаше да захапе метала на бижутата и да погледне срещу светлината стъклените камъни, за да разбере, че някой печели от наивността на сина й. Еуклидес се закле на колене пред Флорентино Ариса, че няма нищо мътно в сделката им, но следващата неделя не се вестна нито на рибарското пристанище, нито където и да било другаде.
Едничкото, което му остана от тази злополучна авантюра, бе любовното убежище при фара. Бяха се добрали дотам заедно с Еуклидес една нощ, когато буря застигна лодката им в открито море, и оттогава свикна да ходи следобед да разговаря с пазача на фара за неизброимите чудеса на земята и водата, които той знаеше. Така започна една дружба, надживяла многото превратности по света. Флорентино Ариса се научи да поддържа светлината на фара първо с наръчи дърва, после с масло, преди да стигне до нас електрическият ток. Научи се да я насочва и да я усилва с огледалата и няколко пъти, когато пазачът бе възпрепятствуван, той оставаше да бди от кулата над морските нощи. Научи се да познава корабите по сирените им, по светлините им на хоризонта и да улавя как нещо от тях стига до него в отговор на проблясванията на фара.
През деня удоволствието беше различно, особено в неделните дни. В квартала Лос Вирейес, където живееха богаташите от стария град, женският плаж бе отделен от мъжкия със зидана стена: единият — вдясно от фара, другият — вляво. Затова пазачът бе поставил един далекоглед и през него срещу едно сентаво можеше да се съзерцава женският плаж. Без да знаят, че са наблюдавани, госпожиците от обществото се стараеха да се показват колкото е възможно повече в банските си костюми с големи волани, платненките и шапките, които скриваха телата им почти колкото дрехите на улицата, само дето бяха по-малко привлекателни. Опасявайки се да не би мъжете от съседния плаж да ги прелъстят под водата, майките бдяха над тях от брега, седнали под жаркото слънце в плетени люлеещи се столове, облечени в същите рокли и със същите шапки с пера и чадърчета от органдин, с които бяха ходили на тържествена литургия. Всъщност през далекогледа не можеше да се види нищо по-възбуждащо, отколкото на улицата, но всяка неделя се струпваха много клиенти, които се блъскаха за телескопа само заради насладата да опитат киселите плодове зад чуждата ограда.
Флорентино Ариса бе един от тях, повече от скука, отколкото за удоволствие, но не заради тази допълнителна атракция се сприятели с пазача. Истинската причина беше, че когато Фермина Даса го пренебрегна и той прихвана треската на безразборните любови в усилията си да я замести, никъде другаде освен на фара не изживя толкова щастливи часове, нито намери по-добра разтуха за нещастието си. Това беше любимото му място. До такава степен, че години наред се мъчеше да склони майка си, а по-късно чичо си Леон XII да му помогнат да го купи. Защото тогава фаровете в Карибието бяха частна собственост и притежателите налагаха такса за вход в пристанището на всеки кораб според тонажа му. Флорентино Ариса мислеше, че това е единственият достоен начин да направи добра сделка с поезията, но нито майка му, нито чичо му мислеха така, а когато той можеше да го купи със собствени средства, фаровете вече бяха станали държавни.