Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Никоя от тези илюзии обаче не беше напразна. Легендата за галеона, а после откриването на фара облекчаваха раздялата с Фермина Даса и когато най-малко предчувствуваше, пристигна вестта за завръщането й. И наистина — след дълго пребиваване в Риоача Лоренсо Даса бе решил да се връщат. По това време морето беше неспокойно поради декемврийските пасати и старият платноход, единствен дръзнал да пътува, можеше да осъмне в пристанището, от което бе тръгнал, тласкан от насрещни ветрове. Така и стана. Фермина Даса се намъчи цяла нощ да повръща стомашен сок, вързана за койката на каютата, която приличаше на кръчмарски нужник не само заради угнетителната теснотия, но и заради вонята и задухата. Клатушкаха се толкова силно, че на няколко пъти й се стори, че каишите на койката ще се скъсат; от палубата се носеха на пресекулки мъчителни викове като на корабокрушенци, а тигърското хъркане на баща й от другата койка засилваше още повече ужаса й. За първи път от близо три години насам тя прекара безсънна нощ, без да помисли нито за миг за Флорентино Ариса, а той в същото време будуваше в хамака си зад магазинчето и броеше една по една вечните минути, оставащи до нейното пристигане. На разсъмване вятърът изведнъж стихна, морето се укроти и Фермина Даса разбра, че е спала въпреки морската болест, защото я събуди дрънченето на веригата на котвата. Тя откачи каишите и надникна през люка с надеждата да открие Флорентино Ариса в тълпата на пристанището, но видя магазиите на митницата сред палмите, позлатени от първите слънчеви лъчи, и прогнилите дъски на кея в Риоача, откъдето платноходът бе отплавал предишната вечер.
Денят премина като халюцинация — в същата къща, където бе прекарала до вчера, посрещайки същите гости, които я бяха изпратили снощи, разговаряйки за същите неща и замаяна от чувството, че изживява отново вече изживяна част от живота. Повторението беше толкова точно, че Фермина Даса се разтреперваше само при мисълта, че ще се повтори и пътуването с платнохода, споменът за което я изпълваше с ужас. Но единствената друга възможност да се върнат беше двуседмично пътуване с мулета по планинските чукари при още по-опасни условия от предишния път, защото нова гражданска война, избухнала в андинския щат Каука, се разпространяваше из карибските провинции. Така че в осем вечерта отново бе съпроводена до пристанището от същия шумен кортеж роднини, със същите сълзи на сбогуване и със същите вързопи с подаръци от последната минута, които не се побираха в каютата. В момента на отплаването мъжете от рода изпратиха платнохода със залп от стрелба във въздуха, а Лоренсо Даса им отвърна от палубата с пет изстрела на своя револвер. Потиснатото настроение на Фермина Даса скоро се разсея, защото през цялата нощ имаше попътен вятър, а морето ухаеше на цветя, което й помогна да се наспи добре, без да слага предпазните колани. Сънува, че отново вижда Флорентино Ариса, а той си свали лицето, което тя познаваше и което се оказа маска, но истинското му лице беше пак същото. Стана много рано, заинтригувана от загадъчния сън, и намери баща си в каютата на капитана да пие горчиво кафе с бренди — едното му око се бе изкривило от алкохола, но без никакъв признак на неувереност в завръщането.
Навлизаха в пристанището. Платноходът безшумно се плъзгаше през лабиринта от кораби, закотвени в заливчето до градския пазар, чиято воня се долавяше от няколко левги навътре в морето. Зората бе замъглена от ситен дъждец, който внезапно се изсипа в силен порой. Задежурил на балкона в телеграфната станция от тъмни зори, Флорентино Ариса разпозна платнохода, докато прекосяваше залива Лас Анимас с увиснали от дъжда платна и пусна котва пред кея на пазара. Предния ден бе чакал до единадесет сутринта, когато от една случайна телеграма разбра за закъснението на платнохода поради насрещни ветрове, а тази сутрин бе застанал на пост от четири часа. Продължи да чака, без да сваля поглед от лодките, които караха към брега малцината пътници, решили се да слязат въпреки бурята. Повечето от тях трябваше да изоставят на половината път заседналата лодка и се добраха до кея, прецапвайки през калта. В осем часа, след като напразно бяха чакали да спре дъждът, един черен хамалин, навлязъл до пояс във водата, пое Фермина Даса от борда на платнохода и я отнесе на ръце до брега, но тя беше толкова измокрена, че Флорентино Ариса не можа да я познае.