Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Така е… — каза той. — Може би в тази история чуждоземецът ще намери истината.
Имамът направи пауза и Буктур побърза да преведе думите му.
— В един хубав ден Хеопс — подхвана Балазан, — чието истинско име било Хуфу, сиреч Той ме закриля, заповядал на принцовете да се съберат около него и да му разкажат истории за предците им, които били научили в двора. Владетелят бил много любознателен мъж и тези събирания били обичайни в семейството му. И така, единственият, който не се подчинил на желанието му и не разказал за минали събития, бил Хордедеф, един от най-възрастните синове на фараона. Когато Хордедеф взел думата пред божествения си баща, разказал на Хуфу за някакъв магьосник, с когото се бил запознал наскоро в град Джед-Снофру, нагоре по реката, и бил възхитен от него. Заклинателят имал необикновени умения: без да е хирург, бил способен да събере осакатените крайници на тяло; без да е ловец, можел да опитоми див лъв, но най-важното — знаел броя на тайните зали в светилището на бог Тот.
— Бог Тот?
Въпросът на Наполеон се понрави на Балазан.
— Да. Без съмнение сте го видели изобразен на много места в Египет, тъй като силата му била голяма, а влиянието му — необикновено. Той бил богът на мъдростта, той показал на хората йероглифното писмо, дал им закони, които да ги направляват, и ги научил да строят пирамиди. Изобразяван е с тяло на човек и глава на птица ибис с много дълга човка и винаги държи молив и плочка за писане.
— Спомням си — потвърди корсиканецът. — Продължете.
— Като чул за чудесата, които магьосникът бил способен да прави, Хуфу наредил на сина си да го доведе в двора. Царят искал да ги види с очите си и Хордедеф незабавно се подчинил на желанието му. Джеди — така се казвал магьосникът — се оказал много по-необикновен, отколкото предполагал фараонът. Бил на сто и десет години и в завидна форма. Твърдял, че може да изяде за един ден повече от петстотин самуна хляб и половин вол и да изпие почти сто халби бира. Но когато Джеди се явил и коленичил пред Хуфу, фараонът поискал да го постави на изпитание. Наредил да докарат един затворник, когото да насекат на парчета, и така Джеди да докаже силата на магьосничеството си. Ужасен, заклинателят категорично отказал. Вярвал, че хората са „невероятни създания“, с които никой не бива да си играе, и поискал вместо това да му донесат една гъска.
Бедуинът изчака Буктур да преведе последното изречение, преди да продължи:
— Пред погледа на Хуфу Джеди заклал гъската с един удар и поставил главата й в най-източната част на Съдебната зала. Безжизненото тяло било положено в най-западния ъгъл. След като разделил двете части и се уверил, че тялото на птицата било напълно безжизнено след последния спазъм, магьосникът изрекъл тайнствена молитва…
Наполеон очакваше, че имамът ще произнесе магическата формула, но напразно. Вместо това, Балазан само вдигна поглед към тръстиковия покрив на къщурката и направи жест със свитите си пръсти.
— В същия миг трупът на птицата се вдигнал и с тържествено поклащане пресякъл от край до край Съдебната зала. Като стигнало до мъртвата глава, тялото леко се навело към нея. Главата потреперила и със скок се прилепила точно върху предишния си врат. Гъската се върнала към живота.
Балазан си пое дъх.
— Джеди повторил формулата с фламинго и с вол и след като исканията на Хуфу били изпълнени, фараонът му задал дългоочаквания въпрос: „Вярно ли е, че знаеш броя на тайните зали в светилището на Тот? Отговорът ми е необходим, за да завърша моя Хоризонт“32. — Като каза това, имамът посочи към рисунката, която бе начертал на пода, и прибави върху нея коридори и зали, сякаш беше план на сграда. Докато го правеше, не спираше да говори, а върхът на пръчката му набраздяваше прецизно пясъка. — Тогава магьосникът поклатил глава и отговорил: „Не, господарю мой. Не познавам това число. Но знам къде се намира“. Джеди не накарал нетърпеливия цар да чака дълго: „Това, което търсите, е заключено от векове в каменно ковчеже в сградата на Инвентара, в свещения храм в Хелиополис. Но то може да бъде отворено само от царска династия, която наистина произхожда от Ра. И този, комуто е отредена тази привилегия, още не се е родил“.
Наполеон притаи дъх. Старият имам, който не спираше да прибавя детайли върху рисунката в пясъка, завърши разказа си:
— Джеди посочил Рудедет — съпруга на един от жреците в Храма на Хелиополис и пряка потомка на Изида — като жената, от чието потомство ще се роди онзи, който ще има достъп до ковчежето и всичките му тайни.
— Значи съществува ковчеже…
— Ковчеже, сандък… какво значение има! — отговори Балазан. — Според Джеди, бог Тот го оставил на съхранение в Светилището на птицата Феникс, което е другото име на Храма в Хелиополис, за да опази в него магическите тайни на Изида и Озирис.
32
Така древноегипетските фараони наричали пирамидите си. — Б.а.