Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— В такъв случай мога ли да вярвам на тази история? — прекъсна го корсиканецът.
— Трябва да й вярвате. Синът на Ра, от когото всички очаквали да отвори ковчежето, не бил принцът наследник на Хеопс. Нито внукът му. Нито пък внукът на внука му. Наложило се да чакат векове, докато един далечен роднина на тези династии стигне до бреговете на Египет и бъде разпознат като Посветения. Името му било Йешуа.
— Добре, да предположим, че всичко е било, както казвате. Че свещената история, в която вярва половин Европа, се гради върху онази част от живота на Исус, останала неизвестна…
Преди да довърши изречението, Наполеон погледна към Елиас Буктур. Беше изненадан, че въпреки потресаващите твърдения за „неговия“ Исус, коптът не изглеждаше особено разстроен.
— …В такъв случай това, което не успявам да разбера, е защо сте решили да предадете това знание точно на мен. Аз съм военен, а не духовник. Не съм папата!
— Така разпоредиха знаците, които ви заобикалят, Бунабарт.
— Знаци? Какви знаци?
Имамът се надигна и босите му крака стъпиха извън рогозките. Въпреки че не бе особено висок, величествената му осанка се извисяваше една педя над главата на корсиканеца и вдъхваше уважение.
— Всички знаци! — възкликна старецът. — Султане на Запада, раждането ви е било предшествано от появата на звезда в небето точно както преди това се е случило с Озирис и Йешуа. Дошли сте в Светите земи, в дома на самия Йешуа, когато ви остава малко до навършването на трийсет години, и вече сте готов да получите собственото си посвещение в обреда Сед. На всичкото отгоре, произхождате от страна, където е била издигната последната от пирамидите на Тот. Последното светилище за Хебсед, което е построено.
— Но…
Наполеон преглътна възражението си. Беше вярно, че идния осми термидор от третата декада33 щеше да навърши трийсет години. Това, което Балазан каза за звездата, също бе съвсем точно. Но как можеше един обикновен бедуин да разполага с тази информация? Толкова могъщи шпиони ли имаха помадите от пустинята? И каква беше тази история с последната пирамида? Във Франция? Къде, по дяволите, бе чувал за това преди?
Непобедимия поклати глава.
— Трябва да се научите да освобождавате съзнанието си, Бунабарт — прошепна Балазан като се приближи до ухото му. — В противен случай собствените ви съмнения ще ви провалят. Дойдохме да се срещнем с вас само за да ви напомним, че ако искате да владеете Египет, трябва да отпразнувате собствения си Сед, а нашата мисия е да ви предадем някои основни принципи, за да бъде церемонията успешна.
— Церемония? Вие ли ще я ръководите?
Имамът кимна утвърдително.
— И къде ще се проведе? Кога?
— Три дни преди тридесетия ви рожден ден, в Голямата пирамида в Гиза.
Ледена тръпка премина през Наполеон.
— Но аз не знам нищо за ритуалите! Не знам какво трябва да направя!
— Много е просто: ще сложите съзнанието си върху везните на Маат, богинята на правосъдието, и ще я помолите да ви позволи да се подложите на Сед — намеси се мършавият Титипай.
— Не знам как се прави подобно нещо! — настоя Наполеон.
Третият бедуин извади изпод галабията си малка стъкленица от тъмен кристал, съдържаща гъста течност. Беше затъкната с шафраненожълто платно, което спираше странния и възкисел аромат, който сега изпълни цялата къщурка…
— Тогава изпийте това. Ще ви подготви за този момент.
Наполеон погледна стъкленицата с недоверие. Мразеше да поглъща непознати субстанции и по принцип отказваше всичко, в чиято безвредност не бе напълно убеден. Въпреки това, сега неочаквано измени на навика си и доближи стъкленицата до устните си.
Какво можеше да изгуби? Вечния живот ли?
Зад гърба му Буктур се усмихваше по-загадъчно от всякога.
12.
Луксор, 1 раби I
Беше ранна утрин, когато Омар, мръсен и окаян, мина под релефите от бяло стуко на вратата на „Абу ал Хагаг“. Машинално остави сандалите си на най-горната лавица на дървената етажерка край прага и инстинктивно благодари на Аллах за привилегията да се намира точно в това убежище. Неговата уникалност се дължеше на факта, че „Ал Хагаг“ бе единствената джамия в цял Египет, построена в някогашен езически храм със запазена първоначална структура. В цял свят нямаше друг такъв паметник, с изключение на джамията в Кордоба, в която — след падането на Ал Андалус34 през 1492 година, се помещаваше християнска катедрала. Но истината е, че Омар дори не помисли за това.
33
15 август 1799 г. — Б.а.
34
Мюсюлманска Испания. — Б.пр.