Египетската тайна на Наполеон

Упрекът на Юсеф беше последният удар, който го довърши. Прегрешението му се състоеше в това, че предишната вечер се бе опил с хашиш и кръв и бе позволил красивата танцьорка, която му беше слугиня, да се изплъзне от опеката му. В продължение на часове я търси къде ли не. Знаеше се, че нощем източният бряг на Луксор предлага много скривалища, но нито той, нито наемните му главорези бяха успели да ги претърсят навреме и да намерят бегълката.

Като видя разстроеното лице на ученика си, Юсеф реши да му помогне да се избави от отчаянието, което го измъчваше.

— Погледна ли в гробницата на Аменхотеп?

Въпросът на стареца накара Омар да се сепне.

— На западния бряг? — Омар отвори широко очи. — Разбира се, че не! Как, по дяволите, би могла да прекоси Нил, без никой да разбере? С плуване? През нощта?

— Позволи ми и аз да тая подобно съмнение. Но е твърде голяма случайност фактът, че французите току-що отвориха гробницата, а веднага след това последната потомка на Бен Рашид изчезна изпод носа ни. И на теб, синко — добави подозрително, — това съвпадение би трябвало да ти се струва също толкова обезпокоително…

Омар се огледа наоколо, за да се увери, че никой не ги наблюдава. След това прихвана имама през раменете и му каза сериозно:

— Виж, Юсеф, уморен съм, ядосан и гладен. Защо не ме поканиш да хапна нещо и да поговорим? Цяла нощ не съм слагал залък в устата си.

Юсеф се намръщи, но прие без особени възражения. Знаеше, че Омар е човек с избухлив нрав, който не трябваше да бъде провокиран. Освен това той също смяташе, че джамията не е най-подходящото място да обсъждат толкова деликатен въпрос. Имамът хвана решително Омар под ръка и го поведе към терасата, от която се виждаше характерният силует на планината край Тива. Кирпичената тераса предлагаше несравним изглед към свещения хълм на древните от другата страна на реката и Юсеф не се поколеба да настани госта си възможно най-удобно.

След малко пред двамата димеше блюдо от кълцано месо, лук и мляно жито, сервирано от няколко малки момичета, които се заеха да прогонват рояка мухи, кръжащ наоколо. Плътното тръстиково покривало, което успешно служеше и за сенник на сътрапезниците, започна да се полюшва от чудесния сутрешен ветрец.

— Тъй като дойде в дома ми, искам да видиш нещо — каза имамът, вече по-спокоен. — Много малко хора са имали привилегията да го зърнат, понеже в целия ислямски свят съществуват само два такива екземпляра.

Омар, заинтригуван, не отговори. Преглътна с охота първия залък месо и хляб, докато старецът вадеше изпод пъстроцветните възглавници голяма книга, прошнурована с канап и с изтъркана кожена подвързия. Книгата съдържаше не повече от шейсет или седемдесет страници и миришеше на мухъл. Юсеф целуна с преклонение свитъка, сякаш бе скъпоценно копие на Корана, и го подаде през масата на госта си.

— Това е стар трактат по алхимия — каза имамът с усмивка, която разкриваше развалените му зъби. — Знаеш какво е алхимия, нали?