Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Кои от тези имоти предлагате за зестра?
— Мисля, че се изразих пределно ясно — привнасям в брака ни цялата собственост на баща си. Искам обаче да задържа половината от наследството, ако със сър Ранулф се случи нещо преди да са се родили деца от брака. Ако обаче се появи дете, което е бъдещият наследник, желая да запазя Клайдън до края на живота си и след смъртта ми да премине в ръцете на детето. В случай, че се помина преди сър Ранулф, естествено всичко остава у него, тъй като нямам семейство и следователно никой няма да изяви претенции.
— Е, Ранулф, тези условия приемливи ли са? — попита Уолтър.
Всичко това бе дори повече от приемливо — младата лейди наистина му даваше всичко, което притежава. Само че не бе напълно сигурен дали някъде не е заложила невидим капан. Затова вместо да отговори на Уолтър, той се обърна направо към Рейна:
— Вие обявихте, че ако умра, държите да си получите обратно половината от имуществото. За кого е тогава другата половина?
Тя го изгледа, сякаш не е наред в главата.
— Обикновено след смъртта на съпруга роднините му започват битка за имуществото, и то за цялото. Нещо, което лорд Ги желае да предотврати. Роднините на лорд Джон например щяха със сигурност да поискат половината; същото се отнася и до роднините на лорд Ричард, ако пръв бе поискал ръката ми. Така че за когото и да се бях омъжила, винаги щях да отстъпя половината от собствеността си. Както споменах вече, това е валидно и за вас. Единственото, което искам, е да ми завещаете половината от вашето имущество в случай, че напуснете пръв този свят. Подробностите можем да обсъдим по-късно.
Ранулф смръщи чело.
— Не сте ли свършили още?
Рейна поклати глава.
— Досега споменах единствено личните си имоти. Длъжна съм обаче да добавя, че получих обратно още две ленни владения — от двама васали, които починаха. Единият от тях не е оставил наследници; другият има дъщеричка, а аз съм нейна настойничка. Всъщност в кръстоносния поход загина и трети васал, мъж с трима сина. Най-възрастният от тях вече се закле, че ще ме следва във всичките ми начинания, включително и с имуществото си.
Ранулф не обърна внимание на стона, изтръгнал се от устата на Уолтър. Двамата бяха изумени от размера на богатството й.
— Колко васали потеглиха с баща ви към Божи гроб?
— Четирима — отвърна тя. — Уилям дьо Брус остава при лорд Ги. Същото се отнася и до нашите рицари-охранители, макар че вече загубихме двама от тях — споменах този безотраден факт, когато ви представих вдовиците им. И още — синът на сър Уилям ми се закле във вярност от името на баща си. Той управлява един от семейните ни домове, както и мост, на който се плаща дан — също мой.
Ранулф започна силно да се притеснява, но все пак попита:
— И това е всичко, нали?
Тя отново поклати глава.
— Имам още трима васали, които не придружиха баща ми. Сър Джон стопанисва чифлик и четиристотин уврата земя близо до Бедфорд, сър Гижо — имение и мелница, които биха могли да изхранят поне трима рицари. И накрая сър Саймън — запознах ви вече с дъщеря му Илейн. Той се грижи за нашата резиденция във Фортуик, за една мелница и два добре уредени двореца.
Звуците, които заизлизаха от гърлото на Уолтър, станаха още по-силни. Поразен от чутото, Ранулф просто не знаеше какво да каже — та Клайдън превъзхождаше значително собствеността на баща му. Все пак намери сили да запита:
— Колко рицаря е длъжен да ви изпрати лорд Саймън?
— Ако имам нужда от тях, мога да поискам дванадесет за четиридесет дни. А ако се интересувате от дохода на имота, става въпрос за сума от двеста и четиридесет марки годишно.
— Добре, а колко получавате от другите?
— Петнадесет и половина.
Ранулф пресметна бързо сумата и каза с подозрение в гласа:
— Да, но общо се получава доход от петстотин и петдесет, милейди. А остатъкът, откъде идва той? И не ми казвайте, че е само от полските ви имоти!
Рейна му отговори спокойно и търпеливо:
— Не, полските имоти носят годишен приход от осемстотин марки. Поради факта, че съм настойник на два чифлика със села, се прибавят още сто и петдесет. А градът и крепостта Бъркънхем…
— Какво, Бъркънхем ли! — извикаха двамата мъже в един глас. — Нима градът Бъркънхем ви принадлежи! — продължи Ранулф.
— Да, заедно с крепостта, която я пази — отвърна Рейна. — Познавате ли Бъркънхем?
— Кой не знае Бъркънхем? Голям град! Почти колкото Линкълн!
— Правилно — обади се младата жена, но в гласа и не се долавяше и следа от самодоволство. — Бъркънхем е и най-доходоносната част от моето имущество — данъците и налозите надхвърлят петстотин марки годишно. Тъкмо той е ленното владение, което си получих обратно. За съжаление обаче с допълнителния доход от него ще разполагам едва след Архангеловден.