Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Уолтър простена високо. Думите на тази жена бяха най-лошото, което можеше да се случи. Да сравняваш Ранулф с Ротуел бе само по себе си опасно; да се твърди обаче, че Ротуел е и по-мъжественият от двамата, бе нещо ужасно! Просто не можеше да му го побере главата — тази жена поставяше под съмнение не само способностите на Ранулф, а и храбростта му, загатвайки, че той се бои от предизвикателството, наречено Клайдън.
Ранулф скочи от мястото си още преди Рейна да се доизкаже и Уолтър нямаше да се учуди никак, ако той я сграбчеше и започнеше да я тресе във въздуха. Ранулф буквално бе онемял от гняв, в очите му святкаха мълнии и… Бог да е на помощ на младата жена, но тя сякаш не изпитваше никакъв страх. Нещо повече, дори не престана да му се надсмива.
— Поправете ме, ако греша, сър! Или може би искате да кажете, че се отказвате от Клайдън, защото аз ви внушавам страх, така ли?
При тези думи Ранулф просъска през зъби:
— Уолтър, оседлай кон за нея. Отиваме в абатството.
При тези думи Ранулф се отдалечи с маршова стъпка, за да вземе собствения си кон. Изумен, Уолтър впи поглед в младата жена — тя се усмихваше.
— Направихте го нарочно, нали?
Тя повдигна рамене.
— Стори ми се, че ви трябва помощ. Самият вие казахте, че по-добре да взема него, отколкото Ротуел, нали?
— Той никога не ще ви прости онова, което загатнахте току-що.
Тя отново повдигна рамене.
— Е, ако е толкова глупав и не осъзнае, че за негово собствено добро съм го подтикнала да вземе правилното решение, то проблемът си остава негов.
— По-скоро е ваш проблем — обади се тихо Сърл зад гърба й.
Ерик побърза да се съгласи с приятеля си.
— Сигурна ли сте, милейди, че наистина искате да се омъжите за него?
— Правилният въпрос гласи дали искам да се омъжа за Ротуел, човека, в чиито ръце искахте да ме натикате — всички вие.
При тези думи тя обърна гръб на тримата мъже, чиито лица се бяха налели с кръв и се отправи да си търси кон.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Ранулф разбираше отлично, че е станал жертва на хитър ход, но го успокояваше мисълта, че ще накара Рейна да се кае за извършената манипулация. В този момент обаче не бе склонен да се отдава на яда си. Младата лейди проявяваше готовност да сключи договор с него и той бе наясно, че независимо дали му харесва или не, на такъв договор се гледа като на най-важната съставка на брака.
Лукавата госпожица продиктува съвсем отчетливо договорните условия на младия монах, когото им предложиха за писар.
За разговора им дадоха малко помещение. Уолтър и Сърл бяха свидетели на Ранулф, а монахът — на Рейна. Ранулф предпочиташе първо да разговаря с нея насаме, но тя настоя да приключат колкото се може по-бързо. Очевидно бе убедена, че той е доволен, тъй като му предлагаше същото, което щеше да получи и лорд Джон дьо Ласел — ето, най-сетне научи неговото име.
Патер Джофри се съгласи да ги венчае и внезапно Ранулф се досети, че малката интрига на Уолтър всъщност бе нож с две остриета. Младата лейди можеше да потърси убежище при епископа и Ранулф наистина се удиви, че тя не го стори. Бе убеден, че тази мисъл не може да не я е споходила. Защото тя едва ли истински желаеше да се омъжи за него — твърде недвусмислено бе изразила лошото си мнение. Но в присъствието на свещеника Рейна нито за миг не прояви колебание. Откакто пристъпиха манастирските порти, тя се държеше спокойно и се владееше отлично.
— Сър Ранулф, ваше право е да узнаете какво ще получите преди да пристъпим към писменото изложение на отделните точки.
Той изпръхтя — това официално обръщение не му беше по вкуса, а тя се усмихна широко, когато дочу този смешен звук и продължи:
— Тъй като баща ми е покойник, а аз съм негова единствена наследничка, идвам при вас не само със зестра, а и с цялото си имущество. Освен замъка Клайдън с принадлежащите му земи и мелница то включва още две имения, Брент Тауър и Рот Хил. Те не са особено големи, но не са и съвсем малки. Освен това притежавам два чифлика близо до Рот Хил, както и три укрепени рицарски имения в близост до Шефърд с принадлежащите към тях села.
Думите на Рейна направиха силно впечатление на Ранулф, но Уолтър не престана да разсъждава по чутото и попита: