Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
„Карнатик“ трябваше да замине на следващия ден в пет часа сутринта, така че господин Фог разполагаше с шестнадесет часа, за да се заеме с работите си, т.е. с работите на госпожа Ауда. На слизане от кораба той подаде ръка на младата жена и я поведе към една носилка. Той помоли носачите да му посочат хотел и те му препоръчаха „Хотел дьо Клуб“.
Наеха апартамент за младата жена и Филиас Фог се погрижи да не й липсва нищо. После каза на госпожа Ауда, че веднага трябва да потърси този роднина, при когото щеше да остане в Хонконг. Същевременно той даде разпореждания на Паспарту да остане в хотела до завръщането му, за да не остава сама младата жена.
Джентълменът отиде на Борсата. Нямаше как да не познават там толкова уважаван човек като Джеджих, който беше сред най-богатите търговци на града.
Борсовият посредник, към когото се обърна господин Фог, наистина познаваше парсийския търговец. Но от две години той вече не живееше в Китай. След като бе натрупал състояние, се бе установил в Европа — мислеха, че в Холандия.
Филиас Фог се върна в „Хотел дьо Клуб“. Веднага поиска разрешение да посети госпожа Ауда и без встъпителни слова й каза, че уважаемият Джеджих вече не живее в Хонконг и че вероятно живее в Холандия.
В първия момент госпожа Ауда не каза нищо. Прокара ръка по челото си и за миг се замисли. А после каза с най-нежния си глас:
— Какво да правя сега, господин Фог?
— Много просто — отговори джентълменът. — Ще дойдете с мен в Европа.
— Но аз не мога да злоупотребявам повече с…
— Вие не злоупотребявате, а и присъствието ви по никакъв начин не нарушава програмата ми… Паспарту?
— Господине? — отговори Паспарту.
— Отидете на „Карнатик“ и запазете три каюти.
Паспарту беше очарован, че пътуването ще продължи в компанията на младата жена, която беше много мила с него, и той веднага напусна „Хотел дьо Клуб“.
Глава 19. Паспарту живо се интересува от господаря си и какви са последиците от това
Хонконг е островче под английско владение по силата на Нанкинския договор50, подписан след войната от 1842 година. За няколко години колонизаторският дух на Великобритания го превърна във важен град и построи пристанище, наречено Виктория. Този остров е разположен на устието на река Кантон и само шестдесет мили го делят от португалския град Макао51, построен на отвъдния бряг. Необходимо беше Хонконг да победи Макао в търговската надпревара и сега най-голямата част от китайския транзит минава през „английския“ град.
Докове, болници, кейове, складове, готическа катедрала, правителствена резиденция, калдъръмени улици — всичко изглежда така, сякаш някой търговски град от графство Кент или Съри е пронизал земното кълбо, за да се появи точно тук, в Китай, почти на напълно противоположната му точка.
С ръце в джобовете, Паспарту се отправи към пристанището Виктория, като гледаше носилките, количките с платно, които още са употребявани в Небесната империя, и всички тези китайци, японци и европейци, които бързаха из улиците. Понякога достойният младеж имаше впечатлението, че се намира в Бомбай, Калкута или Сингапур. Има цяла поредица такива английски градове по света.
Паспарту пристигна на пристанище Виктория. Там, на устието на река Кантон, имаше голям брой кораби под различни флагове — английски, френски, американски, холандски; военни или търговски кораби; японски или китайски малки корабчета; крайбрежни корабчета; най-различни видове кораби, та дори и кораби градини, които представляваха нещо като плуващи по реката лехи. Докато се разхождаше, Паспарту забеляза няколко местни жители в доста напреднала възраст, облечени в жълто. Влезе да се обръсне „по китайски“ при един китайски бръснар и там научи от местния „фигаро“, който говореше английски доста добре, че всички тези старци са на най-малко осемдесет години и че на тази възраст имат привилегията да носят жълт цвят — цвета на императорите. На Паспарту, без да знае защо, това му се стори доста забавно.
След като вече беше готов, той отиде на кея, където беше закотвен „Карнатик“, и там видя Фикс, който се шляеше насам-натам, но това изобщо не го учуди. По лицето на полицейския инспектор се четеше силно разочарование.
50
Договор, наложен на Китай от Великобритания след Англо-китайската война — 1840–1842 г. (Нанкин, 29 август 1842 г.) Откриват се 5 китайски пристанища за английска търговия; санкционира се завладяването на Хонконг от Великобритания.
51
Макао (Macau), Аомън — административен район на Китай със специален статут. Включва полуостров Аомън и островите Тайпа и Колоан край Южнокитайско Макао, в делтата на Сицзян. През 1987 г. е подписано споразумение между правителствата на Китай и Португалия за връщането на Макао под суверенитета на Китай през 1999 г.