Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
С влаковете нещата стояха по същия начин. И с подземните, и с надземните. Охраняващите роботни устройства са безотказни. Веднъж видя как една бабка залитна към влака, след като той вече потегляше. Вагонът изфуча гневно и така я духна с въздушната си защита, че я развя като хвърчило над перона. Авиотакси да се опиташе да повреди във въздуха… почти изключено! Тъкмо защото са на самообслужване, управлението им е така програмирано и бронирано, че едва ли би се справил дори специалист. А и ония от поликлиниката, ако са пуснали в ход системата си, сигурно всички авио– и автотаксита вече са приели в компютрите си номера на неговия транспортен талон и просто няма да потеглят. Нещо повече: щом пъхне талона си в компютъра им, веднага ще сигнализират къде се намира.
Инженерът започна да се ядосва. Нима наистина не бе способен да надхитри някак си цялата тая машинария? Защото у дома, естествено, го чакаха в засада. Не можеше да се върне, да вземе нож и да си разреже вените — чувал бе от Циана за такива древни самоубийства. Ех, че пакост му направи тая глупачка с нейната романтична фантазия!… У приятел да иде, от прозореца му да скочи… абсолютно непочтено! Па и всички вече са получили предупреждението по специалната кабелна връзка, която ти включва холовизора, когато и както си иска, за да ти гръмне в очите и ушите с някое извънредно известие. Да звънне сега в поликлиниката, да им се извини, да каже, че утре ще иде при тях? Няма да му повярват, ще решат, че иска да печели време, ще засекат обаждането му и веднага ще пристигнат…
Минувачите станаха повече и той забеляза, че от доста време върви по крайбрежната алея на някаква река. Не позна коя е — градът имаше няколко, но забеляза в далечината мост. Да, всичките реки имаха и красиви декоративни мостове за любителите на разходки край река. И забеляза още колко уморен бе от бягството си. В края на краищата, ако някому се самоубиваше, можеше да се качи просто на тоя мост и да скочи от него, като потисне за няколко секунди плувните си рефлекси…
Но мостът се оказа зает, а и решеше ли сериозно да го направи, нямаше да бъде по такъв просташки начин я! Все щеше да открие по-достоен трик, иначе трябваше да плюе на инженерската си диплома! Виж, ако можеше да се добере до хронолетите — тях отлично знаеше как да повреди, но и там положително го чакаше засада…
Той отмина моста, като се извърна да види стърчи ли още там онова момиче, което го възпря да се качи. Бе му се приискало все пак да провери каква е височината, да си почине на някоя от пейките, да позяпа водата, но момичето, което бе се облегнало на перилата, го изгледа, както му се стори, с подозрение. Макар че от такова разстояние нищо не можеше да се познае.
Почваш да халюцинираш, укори се Александър и се тръшна на крайчеца на най-близката пейка.
Другият й край бе зает и двамата мъже сърдито приеха извинението му, направено пост фактум, като демонстративно му обърнаха гръб, продължавайки своя разговор.
— Ама не, съвсем вече не си гледат работата тия поликлиники! — рече единият и Александър щеше да скочи, за да продължи бягството си, ако не бе чул и следващите думи. — Миналият месец изкарах редовния курс. Уж гарантират десет години, а с десет месеца не се почувствувах по-млад, ще знаеш.
Александър си отдъхна — обикновен старчески разговор и дори се заслуша, в очакване момичето да се махне от моста. Другият вече бе се съгласил с мнението на приятеля си за поликлиниките и разправяше:
— Оня ден бях на едно погребение. Колега бивш, бях го почти забравил, но трябва да ти кажа, че трупът му не ми направи никак добро впечатление. Не може в днешно време да се умира така. И само на сто и осемнайсет години!
— От какво е умрял? — запита първият, но младият инженер избяга право към моста, недочакал отговора.
И докато се тътреше по безкрайното стълбище нагоре, защото тези мостове бяха пешеходни, си мислеше, че трупът му сигурно също няма да се хареса на Циана, колкото и да го разкрасяват в погребалния отдел на поликлиниката. Значи, в инженерната задача трябваше да се включи още един силно затрудняващ фактор: самоубийството да бъде такова, че труп да не бъде намерен.
Момичето продължаваше да си стърчи, прегънато над перилото, бе сякаш омагьосано от водата и не се заинтересува от пристигането му. Значи, не бе го познала и не бе повикала по джобния си компютър службата за сигурност. Дали и тя не е самоубийка? — зарадва се Александър и се довлече, за да седне на близката до нея пейка. Протегна крака, изпъшка неприлично шумно — стълбището бе изцедило и последните им силици.