Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
— Че какво му е опасното?
— В отчаянието може да ви хрумне мисъл за самоубийство.
Младият инженер, комуто никога не бе хрумвала такава мисъл, се усмихна, спомнил си очарователния донос, направен от любимата му. Какво ли би било наистина да се самоубие? Циана сигурно ще се спука от гордост, че някой се е самоубил заради нея, а после цял живот ще тъгува и ще се измъчва от угризения. Рече:
— Толкова ли е лошо да се самоубие човек от любов? Моята приятелка ми разправяше колко често в миналото… Особено там една много забавна история от средните векове, как двама млади в Италия се самоубили по недоразумение. Ромео и Жулиета май се казваха.
Комисията бе потресена и единствен социалният отговорник смогна веднага да реагира:
— Как може да ви съблазнява невежеството на миналите векове? Вие, млади човече, не принадлежите на себе си, ясно ли ви е, вашият живот на обществото принадлежи! Хайде, вървете с нас!
— Ама моля ви се! — осъзна грешката си Александър. — Та аз нямам никакво намерение да се самоубивам! Аз само така го казах, в смисъл, пошегувах се.
— Шегувате се? С поликлиниката? — повторно се възмути блоковият лекар, а лицето му стана решително, сякаш той посягаше към нечия неизправна сърдечна помпа.
— Това вие го казахте, за самоубийството, и аз само си спомних… Иначе и наум не би ми дошло такова нещо. Аз съм порядъчен човек, можете да видите компютърните ми характеристики.
Социалният отговорник на квартала обаче се оказа неумолим:
— Тръгвайте!
— Добре, нека само се отбия някъде — предаде се Александър и добави с последния остатък от своя бунт: — Че то от вас човек…
Но още докато изхвърляше втечнената си тревога, у него и сякаш на нейното място се занадига една непозната му досега ярост, която размъти мозъка му, накара го да извърши нечувана постъпка.
Той излезе на пръсти от тоалетната, на пръсти напусна жилището си и се шмугна в скоростния асансьор. Там се поколеба нагоре или надоле да се отправи, съобрази, че ако се опита да избяга от покрива с някое авиотакси, веднага ще го засекат — и асансьорът го изплю на улицата. Тя беше пуста, та можа спокойно да потича до входа на подземния транспорт, — където, омотаеше ли се веднъж из безбройните му разклонения, скоро нямаше да го намерят.
Повече от час сменя една линия с друга, докато се озова в съвсем непознат край на града. Едва там осъзна колко антиобществено бе постъпил, но не се почувствува виновен. С какво право ще му забраняват да тъгува? Ами че те така всъщност ще му отнемат и Циана! Окончателно ще му я отнемат с техните идиотски мозъчни терапии. Не, той нямаше да им отстъпи своето нещастие, то си е негово и с нищо не вредеше на обществото…
Такова решение обаче изискваше определен план за бъдещото поведение. Ако си потърсеше правата в по-горните медицински инстанции, не се знаеше дали не ще налети на същите закостенели в грижите си за обществото фанатици. Да избяга нанякъде? Планетата не можеше да се напусне незабелязано, а на нея — при съвременната информационна система — никъде не ще се скриеш за повече от ден-два. Сигурно всичко вече е алармирано. Внимание! — препращат снимката му оптичните влакна на кабелите. Внимание! — треперят от безпокойство радио– и светлинните вълни. Този гражданин на планетата Земя — огледайте го добре и го запомнете, — този гражданин на планетата е решил да се самоубие… Смешна история, но всичко живо ще се юрне да му попречи. Ще вземе наистина да се самоубие, та да видят тия смахнати доктори!
Александър, крачил досега в ритъма на своя гняв из непознатите улици, се развесели. Хубав номер би им погодил! Ще им съдерат кожите, загдето не са го опазили, особено на оня противен блоков лекар и на социалния отговорник на квартала! Бедата бе, че не му се самоубиваше истински. Циана сигурно щеше пак да цъфне отнякъде. Ще се наскита по света и току-виж се върнала при него. Но, теоретически погледнато, ако все пак решеше да се самоубие?…
Това си беше почти инженерна задача и младият инженер въодушевено се зае с нея, защото беше необикновена, а му се и щеше вече да си мисли за нещо по-весело. Той превърна безцелното си бягство в спокойна разходка, та да може да разсъждава. Рядко срещаше хора — повечето предпочитаха закритите подвижни тротоари, а тия, които срещаше, също се разхождаха и не му обръщаха внимание. Това беше добре, ама… не можеш просто да скочиш насред тоя устремен поток от коли. Радарните спирачки мигом ще го заковат на място. Само ще си ожулиш лактите и коленете на паважа, а водачите на колите нощес ще сънуват кошмари, което може и да е смешно, но е непочтено спрямо невинни хора. А след това вече не само любовната ти мъка ще промият, целият ще те промият за нарушаване на обществения ред.