Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Впери поглед в лицето му, запечатвайки го в съзнанието си. Той имаше страхотно лице. Всички момичета от средното училище някога си падаха по него. Мал знаеше, че е красив. Но сега го харесваше още повече, защото върху лицето му се появяваха изражения, които не бе виждала по-рано. Веселост, тъга, учудване… желание.
Убеждаваше се, че той не желае онази жена от фитнес салона. Желаеше мама. Спомняше си пламъка в очите му предишната нощ, преди да четат заедно. Искаше да сграбчи мама веднага и да я занесе в спалнята.
Беше си откраднал една целувка от нея.
Мислейки за това, Малъри се почувства малко по-добре. Но пък трябваше да се съобразява с мама. Майка й не бе казала нищо по въпроса, но се виждаше явно, че нещата са се променили. Не беше посрещнала Гейб в живота им като своя отдавна изгубен съпруг. Бе го сложила да спи в кабинета, давайки неубедителното обяснение, че можело да е опасен след преживяното. Навремето обикновено тя беше тази, която се опитваше да измъкне Гейб от черупката му, стремеше се да привлече вниманието му. Сега майка й пренебрегваше баща й и всичко се беше преобърнало.
Нямаше нужда да е гениална, за да забележи лошото предзнаменование. Майка й повече не искаше да е омъжена.
Сега Малъри знаеше защо. По онова време татко не само че никога не си беше вкъщи и работеше непрекъснато, а отгоре на това й беше изневерил. Нищо чудно, че бе престанал да целува майка й, да й обръща внимание. Той бе отдал цялата си любов на другата.
Когато изобщо се прибереше у дома, бе прекалено зает и избухлив. Забелязваше Малъри единствено ако е пропуснала да свърши някоя домакинска работа или пък е извършила някоя беля. Понякога я докарваше до плач, защото сякаш изобщо не забелязваше старанията й, а само провалите й.
После от военноморския флот им бяха съобщили, че е изчезнал — че го смятат за мъртъв, — и Малъри се беше опитала да си внуши, че неговото отсъствие си има и добра страна. Така и така не го виждаха често. И вече не й се налагаше да ходи на главата си, за да привлече вниманието му.
Но така не се беше чувствала добре. Без него усещаше някаква празнота. Оставаше й онова ужасно очакване, усещането, че е изгубила нещо много специално.
Тогава не искаше той да е мъртъв.
А и сега не искаше Гейб да ги напусне. Особено сега.
Но как да го задържи вкъщи, когато мама не можеше да му прости, нито да го обича отново?
Тя бързо-бързо замига, за да не потекат сълзи от очите й.
Татко, не си отивай, мълчаливо го умоляваше Малъри. Думата отекна в сърцето й и изпълни празнотата в него. Татко. Татко.
Той изглеждаше толкова уязвим, проснат на кушетката. По-рано никога не беше изглеждал уязвим. От неизплаканите сълзи усети болка в гърлото.
Ако този път ги напуснеше завинаги, щеше да й остане само Реги. Тази мисъл се оказа доста потискаща и една сълза се изплъзна от ъгълчето на окото й. Беше топла и потече надолу по бузата й.
Реги бе умен и забавен. Но и непредсказуем, нещо като торнадо, което променя посоката си и помита всичко наоколо. Не искаше да бъде погълната от неговия хаос. Но ако Гейб не останеше при тях, какво значение имаше?
Ядосана на себе си, тя избърса мократа вадичка от бузата си и с мъка се изправи на крака. Нямаше полза човек да реве. „Просто преглътни сълзите, често казваше татко. Животът е гаден. Справяй се с него“. Беше я научил на много неща и тя ги беше запомнила.
Потупа бедрото си, показвайки с жест на Присила да я последва до вратата. Сложи й каишката и я изведе от къщата на разходка. После щеше да намине да види Реги.
Родителите на Реги се бяха разделили преди три години и той бе оцелял. Малъри предполагаше, че и тя ще оцелее.
Седма глава
Лошо му се пишеше, задето бе взел ягуара.
— Следващия път просто ме помоли да те закарам — скара му се Хелън, докато се носеха с колата към военноморската база в Оушиана; бяха закъснели, защото Гейб спа до четири без петнайсет. — А какво щеше да стане, ако беше заспал на волана или се беше блъснал в някое дърво? Знаеш ли какво, Гейбриъл, понякога и ти трябва да спазваш правилата. В момента това е единствената ни кола в движение и аз не мога да си позволя да я оставя на ремонт.
Тя го наричаше Гейбриъл само когато е ядосана. Той прие да му чете конско, защото това създаваше илюзията, че е загрижена за него. Освен това беше абсолютно права. Най-много го биваше да нарушава правилата. Неговата задача беше да превежда хората си през непреодолими препятствия и беше дяволски добър в това. Но точно в момента не беше тюлен. Не беше нищо повече от един разгромен воин с непоносима болка в лявото слепоочие, която не преминаваше.