Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Тревогите на италианските социалисти не са неоснователни. В СРИ не вземат сериозни мерки за създаване на широк антифашистки фронт, защото са убедени, че в Германия „ита-лианският вариант е невъзможен“.
Въпреки възхода на националсоциализма в 1930 г. в ГСДП смятат, че „комунистическата вълна“ е по-опасна от нацистката, тъй като единствената западна комунистическа партия, която увеличава броя на подаваните за нея гласове в избори, е ГКП. „Германската социалдемокрация удържа победа над големия Бисмарк, тя ще победи и малкия Хитлер“ е лозунг, който разкрива голямото самочувствие, че Германия не е Италия, тъй като отлично организираните социалдемократи щели да стрият на прах „с железен юмрук“ нацистките бандити. Нещо повече — отново се използват лозунгите на комунистите срещу Ваймарската република и страхът от болшевизма, за да се призоват западните държави и големите банки да подпомогнат Германия, за да се спаси тя — според казаното от Ото Бауер на конгреса на СРИ през 1931 г. — от фашизма и болшевизма, които само чакали да дойде техния час.
На нападките на Коминтерна СРИ контраатакува, наричайки комунистите „червени фашисти“, „слуги на Москва“, „азиатски варвари“.
В началото на 1930 г. съотношението на силите между СРИ и Коминтерна е съкрушително в полза на социалдемократите (дори и в Германия); в Австрия — 684 хил. срещу 6 хил. комунисти, в Белгия — 598 хил. срещу само 500 комунисти, във Великобритания — 3 300 000 срещу 2500, в Швеция — 327 хил. (в 1932 г. 41,8% от гласувалите в парламентарните избори и 104 депутати срещу само двама от комунистическата партия, в 1936 г. — 45,9%), в Германия — 868 хил. срещу 206 хиляди. На ГКП не е било много лесно да обяснява на работниците смисъла на своите лозунги от рода на: „На щурм срещу крепостта фашизъм, отбранявана от фашистите на Хитлер, социалфашистите и фашистите от правителството.“
Поставян е и законният въпрос, защо все пак защитниците на тази крепост са се хванали един друг за гушите? Отговорът на ГКП е, че това е симулативна борба, част от сценарий, писан от империалистическата буржоазия за най-изкусна измама на трудещите се.
За своето подценяване на фашизма и за прокарването на пътя към властта на Мусолини скъпо заплащат и буржоазните партии в Италия. Още преди установяването на открита фашистка диктатура за противопоставяне на фашизма и за критика на Мусолини са преследвани, бити и изпъждани от страната най-видни представители на демократическата опозиция, а някои дори стават жертва на терора. Либералният поток на антифашизма, съставен от известни в международните политически среди личности, бивши министър-председатели като Нити, бивши министри, депутати, сенатори, професори със световна репутация, участва в антифашистката борба с влиянието си, със статии в най-големите западни вестници и списания, с оказване на материална помощ на емигранти от Италия по политически причини или на групи за нелегална дейност в Италия, главно за нелегални печатни издания и дори за полети с малки самолети за хвърляне на позиви.
Либералните антифашисти очакват износването на фашисткия режим или падането му по външни причини и по-скоро подготвят проекти за бъдеща демократична Италия, отколкото участие в съвместни акции със социалистите. А със своята позиция комунистите се самоизолират от другите съставни части на антифашисткото движение. Общият антифашистки фронт може да се осъществи само след радикална промяна в позициите, заемани от Коминтерна и диктувани от Москва.
Такава промяна започва да се очертава след идването на Хитлер на власт и с надвисващата истинска опасност от война срещу Съветския съюз, а не с въображаемата опасност от Великобритания, Франция и САЩ, за която тръби Коминтернът.
През 1933 г. Коминтернът и СРИ не успяват да потушат гражданската война в редовете на работническото движение.