Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Характерен за подценяването на фашизма и за безкрайния оптимизъм, с който живеят ръководителите на Италианската комунистическа партия, е докладът на Палмиро Толиати, подготвен по време на „похода към Рим“ на фашистите и представен на четвъртия конгрес на Коминтерна през 1922 година. Фашизмът, пише бъдещият генерален секретар на ИКП, е „последна проява на кризата на държавата и на италианското общество“. Според Толиати — а това е тезата на ръководите-лите на Коминтерна, фашизмът е естествен етап от развитието на буржоазната демокрация, между тях няма принципна разлика. Този доклад е продължение на утвърдените оценки за предателския характер на социалистическата партия, за сговора и с народната партия и с фашистите. На 27 юли с. г. Толиати е писал във вестника на ИКП, че на тези три партии разчитала държавата, за да удържи „старата барака“, но надеждите на политиканите били напразни — трудещите се водели борбата срещу един „злобен тиранин с тройното лице Турати, дон Стурцо и Мусолини“.
На четвъртия конгрес на Коминтерна в доклада си Зиновиев отхвърля възможността капитализмът да се съвземе от обхваналата го от времето на световната война политическа криза: „Това, което сега преживяваме, не е една от периодичните кризи на капитализма, а неговата окончателна криза, това е залезът, това е разпадането на капитализма.“ Зиновиев предсказва решителни за комунистите боеве в най-близко бъдеще и в прогнозата му няма страх от фашизма — той бил нормално за умиращо общество движение, доказателство за агонията му.
В резолюция на конгреса по италианския въпрос социалистите са обявени за „истински предвестници на фашизма, на който те подготвят пътя“. В резолюцията по тактиката на Коминтерна е включен раздел за международния фашизъм: господстващата класа навсякъде преминавала към създаването на „бяла гвардия“ срещу пролетарската революция, „но безумната фашистка организация е последната карта в играта на буржоазията“.
Фашизмът е оценен като ускорител на тоталната криза на капитализма. В предговора на сборника „Световният фашизъм“, издаден от Коминтерна на руски и немски език в началото на 1923 г., с който се подготвя пленум на ИККИ, на фашизма се гледа като на последно средство на световната буржоазия за спирането на надигащата се пролетарска революция. А тъй като революцията назрявала във всички капиталистически страни, то и фашизмът като вече сформирана или зараждаща се организация съществувал навсякъде. „Целият свят се разпада на два лагера — комунистически и фашистки.“ Но сеейки срещу себе си ненавист сред всички трудещи се, фашизмът улеснявал създаването на единен фронт на експлоатираните и подготвял пролетарската революция.
Третият пленум на ИККИ започва на 12 юни 1923 г. и включва в дневния си ред и точка за току-що извършения в България преврат, оценен от Зиновиев като пример за настъплението на фашизма. В резолюцията по доклада на Клара Цеткин (от ГКП) за фашизма се приема, че той е типично за следвоенното време движение и доказателство за разпадането на буржоазното стопанство и на буржоазната държава.
В приетите от петия конгрес на Коминтерна през 1924 г. документи е поставен опасен знак на равенство между фашизъм и социалдемокрация: социалдемокрацията се превърнала от „дясно крило на работническото движение в ляво крило на буржоазията, а на места и в крило на фашизма“; „фашизмът и социалдемокрацията“ чрез ръководните й слоеве „са дясната и лявата ръка на съвременния капитализъм“; „всички буржоазни партии и особено социалдемокрацията приемат повече или по-малко фашистки характер, прибягвайки към фашистки методи на борба срещу пролетариата“; „фашизмът и социалдемокрацията са двете остриета на едно и също оръжие на едрия капитал“.
Веднага след петия конгрес Сталин пише статия, която в продължение на 10 години се цитира в различни документи на световното комунистическо движение. Генералният секретар на болшевишката партия обвинява социалдемокрацията, че оказвала активна поддръжка на фашизма: „Тези организации не се отричат, а се допълват една друга. Това не са антиподи, а близнаци.“