Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
На 21 януари 1924 г. умира след продължително боледуване и тежка мозъчна атрофия Ленин. Каменев (в отсъствието на Ленин той ръководи правителството) и Зиновиев се съюзяват със Сталин и не допускат да се изпълни политическото завещание на Ленин, с което се е искала смяната на генералния секретар. Очаквало се е Троцки — най-големият оратор и най-ост-рото перо на партията, да наследи Ленин. Зиновиев и Каменев обаче успяват да запазят Сталин на поста му на конгреса на болшевишката партия през май 1924 година. Троцки не поставя въпроса за изпълнението на волята на Ленин, за да не бъде обвинен в самопоставяне на кандидатурата си за този пост. За благодарност Сталин избива цялото Политбюро на болшевишката партия, избрано на конгреса: Зиновиев и Каменев през 1936 г., по същото време се самоубива и Томски, за да не бъде арестуван, Бухарин и Риков са убити през 1938 г., а Троцки през 1940 година.
През 1926 г. Сталин вече е вкарал достатъчно свои хора в ЦК на партията и Каменев, Зиновиев и Троцки са извадени от състава на Политбюро. Зиновиев е свален от поста председател на ИККИ. Неговото място е заето от Бухарин, но и той го загубва по-късно. За да не се среща с делегати на шестия конгрес на Коминтерна, Троцки още в началото на годината е заточен в Средна Азия, а през февруари 1929 г. е изпъден от Съветския съюз.
Големият терор. Групата на Сталин обвинява своите съперници в неверие във възможностите на съветските народи да построят социализма само в една страна и без помощта на световната пролетарска революция. Троцки, Зиновиев, Каменев (евреи), Бухарин са живели дълги години в емиграция, превъзхождат многократно Сталин в интелектуално отношение, говорят западни езици, имат по-широк поглед върху проблемите, с които трябва да се справи Съветският съюз. Те не разбират, че са влезли в капана, който сами са заложили — тоталитарната система изяжда родителите си и съсипва живота на поколения ентусиазирани строители на вечно оставащото на хоризонта светло бъдеще.
Ръководителите на болшевишката партия решават, че HEII е дал на Русия необходимите й няколко глътки въздух и страната е готова за скок към пълна победа на социализма. От 1926–1927 г. се форсира развитието на тежката индустрия. През 1929 г. се поставя началото на петгодишни стопански планове, които изискват огромни капиталовложения. И отново селото понася нов, още по-страшен удар — насилствената колективизация на земята. Милиони селяни са обявени за кулаци, за саботьори на колхозното стопанство и са изпъдени от родните им места към пустините на Средна Азия и студовете на Сибир. Броят на „островите“ в „архипелага ГУЛАГ“ расте не с години, а с месеци. Там човешкият живот е равен на нула и милиони са безименните гробове.
През 1932 г. започва глад, който изцяло е причинен не от суши, не от природни бедствия, а от планомерно разрушаване на селското стопанство. И отново Украйна е жертва на най-жестока разправа, на най-безпощадно изземване на храни. Смъртта коси с непознати в историята на човечеството мащаби. Обезумели от глад хора изяждат трупове на животни и дори на хора, а има отбелязани и случаи на канибалство. Чествана като победа на социализма, колективизацията отнема живота на 10 млн. души. Седемнадесетият конгрес на болшевишката партия през 1934 г. е обявен за „конгрес на победителите“. След няколко години го наричат „конгрес на разстреляните“ — три четвърти от делегатите и от избрания от тях Централен комитет стават жертви на репресии.
Съветският съюз навлиза в периода на „големия терор“. Сталин и съратниците му откриват две формули за оправдание на терора: „изостряне на класовата борба“ успоредно с победите на социализма и „главният враг е врагът с партиен билет“. Страната живее в кошмарни години. Пропагандата тръби за непрестанни успехи и световни постижения във всички области на живота. В романи и филми се поднася сладникава картина на щастливи хора, единствената грижа на които е да работят за делото на партията и за слава на Сталин.
Вълните на терора повалят и членове на Политбюро, и министри, и редови партийци. Монтирани са процеси срещу най-високопоставени членове на партията, на които те след жестоки изтезания и обещания да не се посяга върху семействата им са правели пълни „самопризнания“ за шпионска и вредителска дейност и че по поръчка на Троцки са подготвяли убийството на Сталин. С тези процеси са заблудени някои от лековерните светила на западната култура и наука, които са присъствали на процесите и после са разнасяли легендата за „империалистическия“ заговор срещу „Страната на съветите“.