Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Либерали, социалдемократи, комунисти обикновено действат самостоятелно срещу вилнеещия в Германия терор, срещу провокацията с подпалването на Райхстага и Лайпцигския процес. Коминтернът дори достига на своя тринадесети пленум (ноември—декември 1933 г.) до оценки, който са били в такова противоречие с действителността, че човек не вярва на очите си, когато ги чете: в Германия нацистите са дошли на власт с решаващата помощ на социалдемократите, но победата на фашизма само ускорява края на капитализма, защото вече е налице революционна обстановка и ГКП трябва в най-близко време да подготви въоръжено въстание и да установи диктатура на пролетариата под формата на съветска власт.
През 1934 г. е очевидно дори за Сталин и най-близкото му обкръжение, че тези оценки са плод на засегнати от бацила на световната пролетарска революция мозъци и трябва незабавно да се промени политиката на световното комунистическо движение, за да се спаси то от очертаващата се пълна катастрофа. Промяната започва през лятото на 1934 г. с предложения до някои социалистически партии за сътрудничество в името на антифашизма, за отпор на десните сили, за демокрация и мир.
Единните работнически фронтове са основа на създаваните от 1935 г. народни фронтове. Започва периодът на обединения антифашизъм. Седмият конгрес на Коминтерна чрез доклада на Георги Димитров формално утвърждава тази линия на отказ на комунистите от старите и напълно негодни постановки на Ленин и неговите наследници по отношение на пролетарската революция, социалдемокрацията и парламентарната система. Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна.
Но тази линия не е приета от ръководителите на болшевишката партия като искрен обрат в политиката на световното комунистическо движение. Седмият конгрес остава само една нова маневра за прикриване на старата политика. Когато са заплашени, комунистическите партии търсят съюзници и спасители, но не ги заличават от черния си списък на бъдещи жертви. Решенията на седмия конгрес са посрещнати с резерви от социалдемократите и либералите именно поради недоверието към политиката на ръководителите на болшевишката партия, които не само не променят характера на режима, но и разширяват мащабите на терора срещу собствените си опори: партия, армия, полиция, администрация.
Обединеният антифашизъм е осъден на разпадане по силата на същите причини, които го държат разединен още от 1919 г. — различните програми за бъдещето на човечеството.
ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
И преди идването на Хитлер на власт главната цел па Ваймарска Германия е премахването на Версайския договор. С изграждането на фашистката тоталитарна система Хитлер подчинява всички ресурси на страната в името на най-бързото реализиране на тази цел. За Франция настъпват години на избор — тържествени декларации за запазването па световния мир (но и на статуквото) или спазването на Парижката система от договори. Вестник „Фигаро“ оценява Хитлер като искрата, която може да взриви „бурето с барут“. В Германия поставят въпроса: „Кой напълни бурето с барут?“ и му дават единствения възможен отговор: „Антантата!“ Като аргумент за оправдание на милитаризацията на нацията Хитлер изтъква лишените от морал договори-диктати.
Във Франция си припомнят думите на дипломата Жюл Камбон: „Дипломацията е преди всичко въпрос на география. Ако Франция иска да се бори срещу обединена Германия, съюзът и с Изтока е абсолютно необходим.“ Ерио, който като министър-председател през 1924 г. установява дипломатически отношения със Съветския съюз, през 1934 г. пише, че Великобритания и Франция трябва да търсят сигурността на малките европейски държави и собствената си сигурност „заедно с Русия“ — това се диктува от самата географска карта. Френските нацио-налисти не забравят своя антикомунизъм, но разбират, че дори съветска, Русия си е Русия. На 10 май 1933 г. в. „Правда“ вече пише, че Версайският договор е несправедлив, но ревизията му е път към война и „дискусията за ревизия“ е „димна завеса, зад която империализмът подготвя най-жестоката от войните, която може да си представи човешкият ум“. Само за няколко месеца в Съветския съюз са ликвидирани всички военни лагери за съвместна германо-съветска военнотехническа, авиационна и танкова подготовка, с които Германия тайно е нарушавала Версайския договор.
Първият опит на Хитлер за дръзко нарушаване на мирните договори е метежът на австрийските нацисти, организиран с пряка германска помощ на 25 юли 1934 г., и убийството на канцлера Долфус. Метежът не успява, а Хитлер от опита за „горещ“ аншлус преминава към политика на „студен“ аншлус — към превземане на крепостта отвътре чрез наместване на нацисти на важни постове в австрийската държава.