Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Само през 1937 и 1938 г. са арестувани повече от 7 млн. души, от които 3 млн. са разстреляни или са умрели до края на 1938 г., но според Александър Солженицин жертвите са повече. В същите тези две най-страшни години са избити или са умрели в лагерите повече от половината от членовете на болшевишката партия. Армията е обезглавена — за тези две години са разстреляни 40 хил. офицери, почти всичките с длъжност от командир на полк до зам.-министър на отбраната. Маршалите Тухачевски и Блюхер са разстреляни с фалшивото обвинение „германски шпиони“. Слабограмотните маршали Будьони и Ворошилов оцеляват. На 1 януари 1939 г. в „архипелага ГУЛАГ“ „живеят“ между 12 и 15 млн. души.
Трудно е да се намери кратко и ясно обяснение за причините на терора. И фашистка Италия е тоталитарна страна, но жертвите на терора са по-малко, отколкото в някои авторитарни страни. С терора се цели: да се сплаши многомилионната селска маса; да се пречупи всяка мисъл сред интелигенцията за съпротива или за промяна в по-демократична посока; да се оправдаят неуспехите в икономиката, със „съпротивата“ на многобройни „врагове“; да се осигури безплатна работна ръка и лагерите и „освобождаване“ от излишното население; да се поддържа жалък стандарт на живот, за да се натрупват средства за индустрията и за партийната аристокрация — номенклатурата.
Култът към Сталин достига чудовищни размери. Много от разстрелваните вярвали, че Сталин не знае истината за терора и че виновни са неговите помощници. Други са били убедени, че в Съветския съюз е извършен „фашистки“ преврат. Хиляди са умирали с вика „Да живее Сталин!“ А по същото време е популярна почти като химн песента, в която се пее, че „няма на света друга такава страна, в която така свободно да диша човек“!
Строителството на социализма с цената на десетки милиони избити и умрели от глад е превъзнасяно като най-велико дело в историята на човечеството и давано за пример на всички останали народи. Но и сред най-благосклонно настроените към Съветския съюз западни политици остава нодоеврието към съветското правителство и към неговите предложения за мир чрез разоръжаване, за предотвратяване на агресията на фашистките държави в Европа и в Африка и на Японии и Далечния изток. След Мюнхенската конференция през 1938 г., вместо да търси и собствената си вина за благосклонното отношение на Великобритания към нацистка Германия (политиката на тотално потъпкване на правата на съветските граждани се приема от английското обществено мнение като по-лоша от върешната политика на нацистите), правителството на Сталин подписва па 23 август 1939 г. смъртната присъда на световния мир.
С народите от бившата царска империя комунистическата тоталитарна система извърши един гигантски експеримент. Проф. Турко пише: „Русия изпълни функцията на трупа върху масата на лекаря анатом или на заека в лабораторията на бактериолога, изследващ върху пулсирането на живото месо развитието на бацилите на смъртта.“
АНТИФАШИЗМЪТ
Историята на антифашизма до 1939 г. преминава през три ясно очертани етапа: на разединението (1919–1934 г.), на обединението (1934–1938 г.), на отчаянието (1939 г.). Първият етап е на насмешките, на илюзиите и на грешките.
С квадратната си челюст и трескавия поглед на изплашен звяр Мусолини е обект на най-различни подигравки. А когато идва на власт, ръководителите и на левицата, и на умерените партии предсказват бързото му падане от министър-председателското кресло. Фашизмът е оценен като политическа система без бъдеще. Мусолини обаче е специалист но изучаването на психологията на тълпата и знае колко е важно тя да бъде подхранвана с илюзии, за да му бъде покорна. Две са основните илюзии, които определят успеха на фашизма при полагането на основите на тоталитарната държава: илюзията на магарето, което препуска към дъгата с вярата, че провре ли се ще се превърне в кон; на италианския народ е обещано светло бъдеще и той ще тича към хоризонта, към фашисткия рай; илюзията на мухата, която влиза смело в паяжината, защото и се струва изплетена от нежни копринени нишки, които с едно по-силно треп-кане на крилете ще се разхвърчат във въздуха; с тази илюзия живеят антифашистите и демократите няколко години преди да открият стоманената хватка на фашисткия терор. Но и тогава продължават да допускат сериозни грешки в съпротивата срещу фашизма.
Грешките на Коминтерна са от чисто теоретичен характер. Преодоляването на последиците от световната война и явните успехи в икономическото развитие, новите големи открития в науката и техниката, въвеждането на конвейра в производството, навлизането на химията и на машините в селското стопанство са оценени само като временна и частична стабилизация на капитализма, като пролог към световната пролетарска революция. Утвърден е чисто механически подход и към политическия живот на капиталистическите страни — каквито и процеси да се развиват там, те само ускорявали гибелта на „осъдения“ от развитието на собствените си производителни сили империализъм.