Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
В ОН се съставя Комитет за ненамеса в Испания, но неговата дейност не допринася за изтеглянето на чуждите войски. На запад се гледа с по-голяма симпатия към ген. Франко, отколкото към правителството, което се опира на Комунистическия интернационал. Хитлер използва настроенията на консервативните кръгове, за да подготви следващия си голям удар — заграбването на Австрия. През ноември 1936 г. Германия и Япония сключват Антикоминтерновски пакт, към който след година се присъединява Италия. Антикоминтерновският пакт всъщност е военна коалиция, която си поставя за цел чрез антикомунистическа пропаганда да прикрива подготовката на война за прекрояването на политическата карта на света и за отслабването на ефекта от кампанията на пацифистките кръгове. През 1937 г. Япония разширява военните действия срещу Китай, нападайки го от създадената от нея в Североизточен Китай марионетна държава Манджоу-Го.
В списъка на жертвите измежду европейските държави, които изгубват независимостта си преди започването на новата световна война, първа е Австрия. За заграбването й в Германия е подготвен планът „Ото“. От Великобритания дават зелена улица на агресията. Правителството на Невил Чембърлейн провежда политика, с която признава моралното право на правителството на Хитлер да иска промяна на границите в полза на Германия. В консервативната партия тази политика не се е споделяла от Чърчил и от министъра на външните работи Идън. Чърчил е предвиждал борба срещу „социалистическия звяр“ от „една хайка хрътки“, а не „от стадо овце“ — от Европа обединена, а не разкъсвана на части от Германия. Прекомерното засилване на Германия заплашва империята на Великобритания, защото е ясно, че който владее Европа, ще владее и колониите. Но от друга страна и Чърчил няма нищо против Хитлер да се използва като ударен юмрук за смазването на Съветския съюз — по-добре Германия да насочи военната си мощ на изток, отколкото да пакости на запад. Развитието на събитията показва, че единствената спасителна за световния мир политика е била възможна да се осъществи в Париж през 1919 г. на конференцията за мир. Антантата тогава пропуска големия шанс да промени в миротворческа посока съдбата на човечеството.
В началото на 1938 г. Рузвелт изпраща поверителни послания до Чембърлейн с предложение за англо-френска-американска политика в Европа за спасяването на мира. Чембърлейн отклонява предложението и Идън подава оставка.
„За мен е ясно, че именно в началото на пролетта на 1938 г. часовникът на историята прозвъни решаващия за мира час“ — твърди френският дипломат Кулондр, забравил звъна на часовника в Огледалния салон на Версайския дворец. На 12 март след ултиматум до правителството на Шушниг да отмени насрочения за 13 март референдум за независимостта на Австрия, след втори ултиматум до Шушниг да си подаде оставката и след трети — до президента на републиката, да повери кан-цлерския пост на пронацист, германската армия получава заповед да навлезе в Австрия. Фашистка Италия не се противопоставя на агресията, защото Мусолини вече е влязъл в съюз с Хитлер.
Във Франция в този момент има правителствена криза, но Париж вече е дал доказателства, че следва политиката на Лондон. Съветското правителство оценява аншлуса като „военно нахлуване в Австрия“, като „насилие в центъра на Европа“ и „несъмнена опасност не само за единадесетте държави, които сега граничат с агресора, но и за всички европейски държави, и не само за европейските“. В нотата на министъра на външните работи Литвинов се съдържа предупреждението, че заплахата не надвисва само над малките народи, но и създава предпоставки за „нападение и върху големите държави“. Литвинов посочва, че „на първо място възниква заплаха за Чехословакия“. А Хитлер пристъпва към изпълнението на плана „Грюн“ („Зеленият“ план). В Прага чувстват тази заплаха, тъй като след аншлуса границата на Чехословакия от юг е назащитена, за разлика от границата й на запад — със „стара“ Германия. При 14 730 000 население на Чехословакия 3 230 000 са германци, които живеят главно в Судетската област. Въпреки че тази област е влизала в състава на Австрийската империя, а не на Германската, Хитлер не е криел апетитите си към нея. Судетските германци са поощрени от нацистите към провокационни действия, които да дадат козове в ръцете на Хитлер срещу едно от най-демократичните правителства в света — чехословашкото. Правителството на президента Бенеш напразно търси помощта, гарантирана му с договора с Франция. На думите на един германски министър, че аншлусът „ще гръмне над Европа като оръдеен изстрел“, предадени на Бенеш от един западен журналист, Бенеш отговаря: „Този изстрел ще бъде първият оръдеен изстрел на новата световна война“.