Записки по съвременна история 1918–1945

Антифашисткият лагер е разцепен на враждуващи главно помежду си течения. Пред ИКП е поставена задачата да води „системна борба срещу социалфашистите“ и да не допусне в идващата революция масите отново да попаднат под тяхното пагубно влияние. В резолюция на ИККИ от 1930 г. ИКП е задължена „неуморно да разобличава социалдемокрацията като социалфашистка партия“ и като „опашка на италианския фашизъм“ и „да унищожи всички демократични илюзии за «прогресивната» й роля“, доказвайки, че „само комунистическата партия действително защитава интересите на работниците и селяните“.

По същото време Телман — вече ръководител на ГКП доладва, че в Германия се наблюдава „дълбоко срастване на социалфашизма с фашизма“ и че Хитлер може да преуспее само защото ГСДП му разчиства пътя. В резолюция на ИККИ ГКП е задължена „безпощадно да разобличава социалдемокрацията като главна опора и основна сила за установяването на фашистка диктатура и като главен организатор на война срещу Съветския съюз“.

Социалдемократическото движение е значително по-силно от комунистическото. През 1923 г. двата социалдемократически интернационала се обединяват в Социалистически работнически интернационал (СРИ). В Интернационала членуват 6 285 000 души и за социалдемократическите партии в парламентарните избори гласуват 26 млн. избиратели. Опора на социалде-мократите в работническата класа е създадената през 1919 г. Международна федерация на профсъюзите с около 16 млн. членове.

Антифашизмът на социалдемократите се проявява в две насоки: оказване на помощ на емигриралите от Италия социалисти, демократи и либерали и организирането на международна кампания в полза на арестувани и осъдени в Италия антифашисти; разкриване на истината за фашистката диктатура и противодействие на богато финансираната фашистка пропаганда в чужбина, водена от правителството на Мусолини.

В СРИ се допуска една типична за демократичния антифашистки лагер грешка — подценяването на фашизма като международно явление и международна опасност и обявяването му или за чисто италианско явление, или за движение, опасно само за страни от балканския тип — с по-слабо развита икономика и с по-слаби демократични традиции. И на болшевизма, и на фашизма се гледа като на временни явления, родени от специални условия, които няма да се повторят в страните с парламентарни системи, със силни демократични традиции, със силен пролетариат и силна социалдемокрация. На подобни широко разпространени в СРИ възгледи, поддържани от лидери като Кауцки, се противопоставят, но без особен успех, най-видни италиански социалдемократи. Те вече са дали жертви на диктатурата, като секретаря на социалистическата партия Матеоти, убит в 1924 г. след разобличителна реч срещу Мусолини в Камарата на депутатите. Филипо Турати предупреждава, че фашизмът е опасност и за демократичните страни, ако те не се борят срещу него още докато е в зародиш и ако не изолират чрез морален, политически и икономически бойкот Италия: „Не само за чумните микроби е допустимо изграждането на са-нитарен кордон.“ Турати предупреждава за опасността представителите на консервативните политически сили, които одобряват яростния фашистки антикомунизъм. Мусолини охотно разпространява в чужбина версията, че фашизмът е спасил Италия от анархия и болшевизъм. Фашизмът — пише Тура-ти в 1928 г. — е насочен срещу социалдемокрацията, срещу всички пролетарски организации, срещу всички партии, срещу либералните конституции и като тоталитарен феномен от партия се превръща в армия, илюзия е, че срещу него е възможна борбата с въстание — по чисто технически причини то не може да се подготви в условията на фашистката диктатура. Ита-лианската трагедия според Турати е предупреждение за бъдещето на пролетариата, за живота на цялата цивилизация.