Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
От Берлин се сипят все по-остри нападки срещу Прага. „Чехословакия е апендиксът на Европа! Трябва да се оперира!“ — заявява Гьоринг, вторият човек в нацистката йерархия.
Във Франция крайната десница играе опасна игра. Тя води огъня срещу Чехословакия в „името на мира“ — „Костите на едно само френско войниче струват повече от всички чехословаци, взети заедно“. Същевременно страхът от Германия е достатъчно силен, за да не се разбира, че ако Германия не бъде тласната на изток, Франция ще трябва да брани Елзас и Лотарингия в нова, много по-страшна война.
През септември 1938 г. Хитлер предявява открито претенциите на Германия за Судетската област. Гьоринг пак е особено цветист срещу чехите: „Тези окаяни пигмеи потискат един култивиран народ, а зад тях е Москва и вечната маска на еврейския дявол.“ На 14 септември телеграфните агенции разнасят сензационна новина: на другия ден в Мюнхен щели да се срещнат Чембърлейн и Хитлер. „Война няма да има — казва Мусолини на своя зет, министъра на външните работи граф Чано, — но това е ликвидация на английския престиж.“ Недоволният от Чембърлейн Чърчил споделя в разговор със съветския посланик в Лондон Майски: „Невил е глупак. Той си мисли, че може да се язди върху тигър.“
В Мюнхен Чембърлейн поема тежка отговорност: да убеди своите колеги от кабинета, своите френски съюзници и техните чехословашки съюзници, че Германия трябва незабавно да получи Судетската област. Чехословашкото правителство се съпротивлява две седмици. Една от най-позорните страници в историята на дипломацията е написана в нощта срещу 21 септември — в 2 ч. след полунощ посланиците на Великобритания и Франция в Прага буквално измъкват Бенеш от леглото, за да му връчат нота-ултиматум — или Чехословакия приема германските искания, или остава сама, без френска помощ срещу Германия.
Правителството на Чехословакия отстъпва пред бруталния натиск и позорния отказ на френското правителство от подписи, с които е гарантирана независимостта на една малки страна. На 21 септември Чърчил обвинява правителствата на Великобритания и Франция в пълна капитулация пред нацизма и в хвърляне на Чехословакия „в бърлогата на звяра“. Лозунгът „по-добре Хитлер, отколкото Сталин“ действа този път срещу Чехословакия. На 22 септември Чембърлейн лети още веднъж до Германия и в нова среща с Хитлер подготвя предпоследния удар срещу Чехословакия.
Последният е колективен. На 29 септември в Мюнхен Чембърлейн, Даладие и Мусолини предават на Хитлер Судетската област — територия от 28 600 км2, а 1 млн. чехи са обречени да живеят в нацистка Германия. Полша получава територия от 1700 км2, а Унгария — от 19 500 км2 с 500 хил. унгарци и 272 хил. словаци. Чехословашката делегация е извикана само за да получи присъдата. От името на своето правителство на 30 септември в Прага министърът на външните работи декларира, че за тях това е незаслужена катастрофа и че те не са последните — същата участ ще сполети и други. Един френски журналист оценява Мюнхен твърде образно: „Клубът на касапите се събра, за да отсече главата на чехословашката кокошка, която никой не се сети да попита с какъв сос предпочита да бъде изядена.“
Позорната капитулация в Мюнхен е оправдана като акт на благоразумието. От балкона на правителствената резиденция в Лондон Чембърлейн уверява акламиращите го, че „за втори път“ в историята на Великобритания от Германия носели „почетен мир“ (първият „почетен мир“ са решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., разкъсали България на 5 части) и че той мярвал, че това е мир за неговото поколение. Вестник „Манчестър Гардиан“ е на друго мнение: „Хитлер спечели най-голямата победа в своята кариера.“ Чърчил е особено точен, когато по-късно оценява решенията на Мюнхенската конференция: „В Мюнхен нашите министри избираха между войната и позора. Те избраха позора, за да получат и войната.“
Войната наближава много по-бързо, отколкото са я очаквали. На 14 март 1939 г. германците предизвикват създаване на „независима“ Словашка държава, а на 15 март заграбват останалите от някогашната държава Чехословакия територии. От картата на Европа изчезва втора държава. Германия получава индустрията, необходима й за световна война — само годишната продукция на заводите „Шкода“ е почти равна на цялото военно производство на Великобритания. Германия получава 1500 самолета, хиляди оръдия и танкове с екипировка за 40 дивизии.