Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Толкова далеч не можем да отидем, но има с какво да те съблазним. Предлагаме добре охранявани къщи, естествено.
— В такъв случай да се хващаме на работа, Жмичка. Най-важното е да не губим време.
— По дяволите! — викна Камерън Прайс толкова силно, че ушите и на двамата му събеседници писнаха. — Може и да не съм ти другарче от едно време, Циклопе, но тази операция е моя! Сам открих тоя кучи син и няма да допусна да ме отстраните!
— Напълно разбираемо, младежо — успокои го Брандън Алан Скофийлд. — Ти ще свършиш онова, което аз вече не мога да правя. Виждаш ли, това уравнение съдържа един множител, който не разбираш нито ти, нито някой от онези във Вашингтон. Пастирчето бе изтрито от лицето на земята, ала короната е била предадена. В това е ключът.
— Пастирчето? Какво говориш, по дяволите?
— Ще ти кажа когато преценя, че моментът е подходящ.
Четириетажната къща над водите на Кайзерграхт в Амстердам бе спомен от великолепието на този град в годините на благоденствие, в края на миналия век. Викторианските мебели бяха стабилни, ала изящно изработени, ценни реликви, предавани от поколение на поколение в едно привикнало с богатството семейство. По стените в стаите с високи тавани висяха безценни фламандски и френски гоблени, прозорците бяха обрамчени с кадифени завеси, светлината отвън се процеждаше през фина дантела. Малък самоуправляем асансьор от махагон и бронзиран обков бе монтиран в дъното на сградата; кабинката побираше петима души. За да се достигне обаче последният четвърти етаж, беше необходимо да се зададе специален код в монтирания панел, код, който се променяше всекидневно, а въвеждането на погрешен вариант предизвикваше внезапното спиране на асансьора и заключването на металната решетка. Който и да се опиташе да достигне четвъртия етаж, без да разполага с кода, беше като хванат в капан, а посегателството предстоеше да бъде съответно наказано в зависимост от обстоятелствата.
Всеки от останалите етажи имаше своето предназначение. Първият представляваше огромен салон с роял Стейнуей; подходящ бе за следобеден чай с гости, за коктейли, камерни концерти, а понякога и за лекции. На втория етаж, до който лесно можеше да се стигне по стълбището, имаше разкошна трапезария, в която удобно можеха да се настанят шестнайсет души, както и малък кабинет с библиотека, а в задната част — огромна кухня. На третият етаж бяха спалните помещения. Там бяха главната спалня с баня към нея и три стаи за гости, всяка достатъчно просторна и осигурена с всички удобства. Четвъртият етаж бе неприкосновена територия. Стълбището стигаше само до третия; парапетът правеше извивка на облепената с тапети площадка, сякаш нагоре нямаше повече етажи.
Ако някой гост получеше кода за асансьора, той би се изумил от онова, което се намираше на четвъртия етаж. Там се помещаваше нещо като военен щаб. Цялата лицева стена бе заета от карта на света, в подложката на която бе монтирано осветление, малки разноцветни лампички примигваха на неравни интервали. Срещу картата имаше шест работни места, оборудвани с компютри, по три от двете страни на пътеката, която отвеждаше до голямо издигнато бюро, един вид трон за управление на някой технологичен монарх. Като се изключат придобивките на съвременната техника — невероятно обзавеждане, което нямаше нищо общо с обстановката на долните етажи, може би най-странно впечатление правеше фактът, че тук нямаше прозорци. Отвън това не се забелязваше. Отвътре обаче те действително не съществуваха. Също както стълбището, което внезапно свършваше на третия етаж, прозорците на четвъртия бяха запечатани, светлина идваше единствено от картата на света и халогенните лампи по бюрата с компютрите. И накрая, сякаш за да се подсили злокобната атмосфера, шестимата мъже, работещи с компютрите, изобщо не съответстваха на представата за способни млади хора, чиито жадни погледи свързваме с наличието на подобно високотехнологично оборудване. Тези до един бяха на средна възраст, нито слаби, нито едри, с изострени черти, които издаваха способни служители от сферата на бизнеса, преуспяващи, но неподдаващи се на лекомислие.
Беше късен следобед в Амстердам, както показваше и един от сините часовници върху картата над зоната на Гринуичкия меридиан, където попадаше и Холандия. И шестте компютъра в бели кутии тихо шумяха, пръстите на операторите уверено танцуваха по клавиатурите, мъжете току поглеждаха картата, мигащите лампички, които потвърждаваха предаването и приемането на всяка порция информация.
Иззад масивна странична врата се появи Ян ван дер Меер Матарайзен; с бърза уверена стъпка той доближи издигнатото бюро, седна в стола и тутакси погледна своя компютър. Неочаквано извика с тревожен тон, в който се долавяха метални нотки.