Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Предполагам, че това ще да са онези, които са ми взели Голямата Алън.
— Тя е в гаража за смяна на маслото. За моя сметка, естествено.
— Естествено. — Господин Хилсейвайс се приближи бавно към бара. Миризмата на сяра го изпревари. Господин Хилсейвайс се надвеси над Саймън.
— Утре в девет и половина, на конското пасище в края на уличката-чието-име-никой-не-смее-да-произнесе. Ще бъда там. И ти ще си там. Камионът ми ще е там. И косачката ми Алън ще е там. Ясно ли се изразих?
Саймън заклати енергично глава. С все сили опита да оголи зъби в усмивка. Но те усилено тракаха.
— Защото ако ти не си там и тях ги няма… — господин Хилсейвайс се наклони отвратително близо и прошепна в ухото на Саймън някои много конкретни подробности. Младежът едновременно подбели очи и кръстоса крака.
— Добро момче — каза градинарят и потупа Саймън по разтрепераното рамо. После се върна при халбата си с бира. Пресуши я и излезе.
Анди, който през цялото време на разговора не бе посмял да шукне, сега поднесе на Саймън бирата и фъстъците.
— Печени фъстъци, нали? — попита той.
— Имаш извънредно остър слух — отбеляза Саймън.
Оттук започна всичко.
Саймън трябваше просто да си изпие бирата и да се прибере у дома. Да бъде с трезва глава в съдбоносния за него ден.
Но не би.
Пресуши халбата и си поръча друга. Ще купи господин Хилсейвайс и цялото село. Ще стане местният скуайър. Такива неща си мислеше.
Към осем часа барът се напълни с посетители, а Саймън бе в много приповдигнато състояние на духа. От лявата му страна седеше Драскачът. Беше една от вечерите, когато не драскаше и както винаги в такива случаи, горчиво оплакваше съдбата си. Да гледа как много по-малко талантливи от него драскачи печелят милиони, докато той е принуден да влачи жалко съществувание, бе поносимо единствено посредством консумацията на големи количества алкохол.
Това ама наистина никак не интересуваше Саймън. Вниманието му беше привлечено от високата млада жена, която седеше от дясната му страна. Хубавица. И без компания. Въвлече я в разговор просто като проява на любезност.
— На това му викат кратковременна загуба на паметта — обясни той.
Хубавицата поклати красивата си глава.
— Сигурно ти е много трудно — каза тя през прозявка.
— Беше, до днес — отговори Саймън, който винаги бе обичал предизвикателствата. — Утре обаче трябва да получа значително наследство, което ще ме направи напълно независим във финансово отношение.
— Така ли? — каза хубавицата. — И кога научи това?
Някоя по-дребна душица би се хванала на тази уловка и би отговорила: „Ами, глей к’во съвпадение, точно днес следобед.“ Но не и Саймън. В края на краищата той играеше на собствен терен.
— Завещано ми е още от дете. Мога ли да ви предложа още едно питие?
— Няма да откажа водка с доматен сок. Впрочем, имаш прекрасни зъби.
Това беше началото на следващата фаза.
Хубавицата изпи още една чаша „Блъди Мери“, а после още една и още една. Саймън виждаше как кредитът на Реймънд взе да се стопява. Но забеляза също, че хубавицата започна все повече и повече да се „отваря“.
Макар и хубавица, не беше от приказливите. Ала Саймън беше експерт в играта на прелъстяване и с изтънчени ласкателства я изкуси да прояви своята мъдрост и съобразителност.
По едно време тя попита:
— Имаш ли кола отвън?
Саймън се престори, че гледа някакви бележки в портфейла си.
— Както изглежда, една от колите, които изпълнителният директор на фирмата ми използва за демонстрации, се намира на паркинга зад супермаркета. Защо питаш?
— Просто си помислих, че няма да е зле да отидем в нея и да се изчукаме.
Това беше началото на последната фаза.
Срещу онова, което беше останало от кредита на Реймънд, Саймън взе пиене за из път и двамата с хубавицата излязоха от кръчмата. Тръгнаха, хванати за ръце, към паркинга зад супермаркета. Хубавицата неистово се кикотеше. Същото правеше и Саймън, който беше пил много повече, отколкото бе възнамерявал. Докато прекосят паркинга и влязат в кабината на камиона, всеки носеше в ръка дрехите на другия.
След това започна едно ми ти бумкане, едно ми ти джасане… а бе не е за разправяне. Саймън беше на шофьорската седалка.
— Да, да, да — нареждаше хубавицата и изпълняваше сексуалната си гимнастика, като непрекъснато си удряше главата в покрива. — Да, да, да, ох, ах, ух-ух.
— Да — нареждаше и Саймън. — Бум-шака-бум.
И естествено това продължи с часове. От време на време спираха, за да сменят позата. Изпиха пиенето, което носеха със себе си, отвориха прозорците и запушиха. После отново се завърнаха към бурните си занимания.