Портата на Птолемей

На третата стъпка ботушът спря. Внезапно замазаните светлини спряха и се превърнаха в ново обкръжение — друга част на Лондон, на няколко мили от кафенето. Изчаках очите ми да спрат да се въртят и хвърлих един замъглен поглед наоколо.

Намирахме се в един от парковете близо до площад Трафалгар. С напредването на вечерта обикновени хора от целия град се бяха довлекли тук, за да потънат в релаксация. За тази цел те бяха любезно подпомогнати от властите, които през последните месеци, откакто войната започна да се развива зле, осигуряваха ежедневни празненства от най-безвкусен тип, измислени да стимулират сетивата и да попречат на размишляването.

Далеч в центъра на парка блестеше големият Стъклен дворец, един чудесен безпорядък от куполи и минарета, всичките блещукащи от светлина. Направен от двайсет хиляди листа огънато стъкло, закрепено върху метална рамка, той беше построен през първата година на войната, а след това бе напълнен със снекбарове, въртележки, сцени за забавления и странни шоута. Беше популярен сред обикновените хора и не толкова много сред джиновете. Не ни харесваше всичкото това желязо.

Из парка, който беше осветен от висящи тук-там по дърветата цветни фенери с дяволчета в тях, бяха поставени и други павилиони. Увеселителни влакчета се извиваха, издигаха и падаха рязко надолу, въртележките подскачаха и се въртяха; при Замъка на султана, пред шайка пияни граждани, танцуваха знойни красавици58. По централната алея имаше отворени бъчви с вино и ейл и волове, които се печаха на шиш. Наемникът тръгна между тях с човешка крачка.

Подмина Кътчето на предателите, където в стъклена клетка над виещата тълпа се полюшваха няколко пленени бунтовници. Край тях, в друга призма, на първо ниво се виждаше отвратителен черен демон. Той ръмжеше и беснееше, размахвайки юмрук към обхванатото от страх множество. По-нататък беше издигната сцена. Името на творбата бе обявено на един плакат: Овладяването на колониалното предателство. Актьорите тичаха насам-натам и представяха официалната история за войната с помощта на гумени мечове и картонени демони. Накъдето и да погледнеше човек, усмихнати дами тикаха издания на Истински военни истории в протегнатите ръце. Имаше толкова много шум, пъстрота и объркване, че за никого не беше възможно да мисли трезво, да не говорим за формулиране на ясен аргумент против войната59.

Бях виждал всичко това много пъти по-рано. Концентрирах се отново върху наемника, който бе напуснал централната алея и крачеше през тъмните полянки към едно изкуствено езеро сред дърветата.

Това езеро едва ли беше нещо особено — без съмнение през деня там обитаваха скучни водни птици, а децата се плискаха с малките лодки под наем. През нощта обаче, то излъчваше някаква тиха тайнственост. Бреговете му се губеха в сенки и множество тръстикови туфи; над него се простираха мостове в ориенталски стил, които свързваха притихналите островчета. На едно от тях се издигаше китайска пагода. Пред пагодата имаше дървена веранда, простираща се над водата.