Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Ще сложа чайника — рече Кити. — Има ли нещо, което мога да прочета за Птолемей, сър, докато стане чая?
— Боже, ти наистина си имаш твоите малки, странни хрумвания. Да, в Именника трябва да има нещо за него. Несъмнено знаеш на кой рафт е.
Кити изчете текста набързо, докато чайникът пращеше и бълбукаше зад нея.
Обстоятелствата около смъртта му са неизвестни, но е сигурно, че не е живял дълго. Може да е загинал от насилствена смърт или да е починал от телесна слабост. В Александрийския ръкопис се споменава за внезапно влошаване на здравето му след едно „трудно пътуване“, въпреки че това е в противоречие с други записки, които твърдят, че той никога не е напускал пределите на града. Със сигурност е записан като мъртъв преди погребението на чичо си и възкачването на братовчед му на престола (116 г. пр.Хр.), така че не е много вероятно да е стигнал до двайсетгодишна възраст.
Творбите му са останали в библиотеката в продължение на повече от триста години, време, през което са били изучавани от Тертулий и други римски магьосници. Част от писанията му са публикувани в Рим, прочули се по-късно като Окото на Птолемей. Оригиналните архиви са били унищожени в голямото земетресение и пожар през трети век. Оцелелите части са били събрани и издадени под заглавието Апокрифи. Птолемей е фигура от историческа значимост, тъй като на него се приписва измислянето на няколко техники, включително Стоическото разрязване и Моулърския Щит (и двете използвани при призовавания до времето на Лоу), както и на необикновени теории, като тази например, изложена в „Портата на Птолемей.“ Постигнал е всичко това въпреки изключителната си младост. Ако Доживял до зрялост, със сигурност щеше да се числи към великите имена в тази област. Демоните, с които е имал необикновена връзка, както се твърди, са: Афиа, Рекит или Нечо, Метис, Пенренутет.
записана смърт
съдбата неизвестна
Господин Бътън се усмихна разсеяно, когато Кити донесе чая.
— Намери ли каквото искаше?
— Не знам точно, сър, но имам един въпрос. Често срещано явление ли е демоните да приемат формата на своите господари?
Магьосникът остави химикалката.
— Имаш предвид да им се подиграват или да ги объркват? Естествено! Това е стар номер, един от най-старите в учебниците и гарантирано сплашва неопитните. Нищо не е по-обезпокоително от това да се изправиш лице в лице със собствения си фантом, особено когато съществото го използва, за да прави провокативни изкривявания. Смятам, че Розенбауер от Мюнхен е бил толкова разстроен от точното представяне на множеството му превземки, че захвърлил брилянтина и с хлипане напуснал средата си, което довело до печални последици. Самият аз бях принуден да стана свидетел как собственото ми тяло се разлага до загнил труп, придружен от отвратителни звукови ефекти, докато се опитвах да го разпитам за принципите на критската архитектура. Прави ми чест, че след всичко това записките ми изобщо имаха някакъв смисъл. Това ли имаш предвид?
— Ами, всъщност… не, сър. — Кити си пое дълбоко дъх. — Исках да разбера дали някога някой джин е приемал външния вид на господаря си от… уважение или дори от привързаност. Защото така им е било добре. — Тя се намръщи; изречена на висок глас идеята звучеше доста нелепо.
Старият човек сбърчи нос.
— Мисля, че едва ли.
— Искам да кажа, след като магьосникът е починал.
— Скъпа моя Лизи! Вероятно, ако магьосникът е бил необикновено противен или деформиран, демонът би могъл да използва формата му, за да стряска другите. Вярвам, че Зарбустибал от Йемен наистина се е появявал известно време след кончината си. Но от уважение? Боже! Идеята предполага отношения между господар и роб, които биха били напълно безпрецедентни. Само един обикн… извинявай… само някой толкова неопитен като теб би си позволил такъв странен полет на въображението! Леле-мале… — Той се кискаше на себе си, докато протягаше ръка към подноса с чай.
Кити се бе насочила към вратата.
— Благодаря ви, сър, много ми помогнахте. Между другото — добави тя, — какво представлява Портата на Птолемей?
Насред канапето, сред безпорядъка от хартия, старият магьосник изпъшка.
— Какво ли? Смехотворна идея! Един мит, една фантазия, пълна фантасмагория! Запази си въпросите за по-стойностни теми. А сега трябва да работя. Не ми трябват дрънканиците на глупави помощници. Изчезвай! Портата на Птолемей, наистина… — Той трепна и раздразнено й махна да тръгва.