Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Наемникът забързано тръгна натам. Мина по моста и ботушите му затропаха по дъските. От другата страна, в мрака на верандата, забелязах чакаща фигура. Над главата му, на по-високите нива, кръжаха и наблюдаваха застрашителни форми.
Трябваше да бъда особено внимателен. Прикрепен за ботуша, много скоро щях да бъда забелязан дори и от най-малоумното дяволче. Но все пак можех да се приближа достатъчно, за да гледам и слушам. Под моста имаше гъста черна туфа тръстика. Идеално място за спотайване. Гущерът се пусна, подскочи и падна сред тръстиките. Секунди по-късно последва поредната болезнена трансформация и една малка зелена змия заплува между гниещите стъбла към острова.
Чух над себе си гласа на наемника — тих и почтителен.
— Господин Хопкинс.
Пролука в тръстиките. Змията се уви около един изгнил клон, който стърчеше над водата и се поизправи, взряна във верандата. Там стоеше наемникът, а с него и един мъж, слаб и прегърбен, който приятелски го потупа по рамото. Напрегнах изморените си очи. За част от секундата различих лицето му: приятно, без отличителни черти, напълно незапомнящо се. Защо тогава нещо в него предизвика дълбокото усещане, че го познавам и ме накара да потреперя?
Мъжете се отдалечиха от верандата и се скриха от погледа ми. Змията изруга набързо и продължи да си пробива път напред, като се извиваше с елегантни вълнообразни движения през тръстиките. Още малко по-нататък… само да мога да чуя гласа на Хопкинс, да получа някаква информация…
Десет туфи тръстика се раздвижиха; пет високи, сиви сенки се отделиха от купчините тръстика. Десет клечкообразни крака приклекнаха и подскочиха. Всичко стана без нито един звук: в един момент бях сам в езерото, а в следващия пет чапли се спуснаха върху мен като сиво-бели призраци, с тракащи клюнове-мечове и пламтящи червени очи. Пърхащите крила се размахваха над водата и ми отрязваха пътищата за бягство, ноктите се протегнаха към отчаяната змия, клюновете кълвяха. По-бърз от мисълта, аз се гмурнах под водата. Но чаплите бяха още по-бързи: един клюн сграбчи опашката ми, друг се вкопчи здраво в тялото ми, точно под главата. Чаплите размахаха крила и се издигнаха във въздуха, държейки ме от двете страни, а аз се гърчех като червей помежду им.
Огледах противниците си на седемте нива: и петимата бяха фолиоти. При нормални обстоятелства бих украсил града с перата им, но в настоящото ми състояние щеше да ми дойде в повече схватката дори и с един от тях. Почувствах как същността ми започва да се разкъсва.
Борих се, удрях и се извивах. Плюех отрова наляво и надясно. Изпълни ме гняв, който ми даде малко сила. Промених се, станах още по-малък — дребна и слузеста змиорка, която се изплъзна от захвата им и пада към примамливата вода.
Спусна се клюн.
Щрак! Навсякъде тъмнина.
Е, това вече беше адски смущаващо. След неотдавнашното ми отношение към дяволчето, сега и аз бях погълнат. Чуждата субстанция се заизвива около мен. Усещах как започва да разяжда моята собствена същност60.
Нямах избор. Събрах всичката си енергия и използвах Детонация.
Да, наистина беше шумна и мърлява работа, но имаше желания ефект. Надолу към земята се понесоха малки парченца от фолиота и аз също се носех с тях под формата на малка, черна перла.
Перлата падна във водата. Останалите четири чапли моментално се озоваха на мястото, гневните им очи блестяха, а клюновете им щракаха в трескаво търсене.
Оставих се да потъна бързо в мрака, дълбоко извън обсега им, там, където калта, тинята и гнилата плетеница от мъртви тръстики ме скриваха на всички нива.
Целият треперех; почти изгубих съзнание. Не, ако заспях, щяха да ме открият. Трябва да избягам, да се върна при господаря си. Трябваше да направя едно последно усилие и да се измъкна.
Гигантските крака крачеха из тъмнината около мен. Подобните на копия клюнове просъскваха, разрязвайки водата като куршуми. Сред водораслите тътнеше приглушеното ехо от псуването на чаплите. Една малка, наранена попова лъжичка се запровира бавно към брега, оставяйки петънца умираща същност да плават в дирята й. Стигайки до края на езерото, тя счупи всички рекорди по стареене и се превърна в грозна жаба с разкривени крака и увиснала уста. Жабата се втурна в тревата с цялата бързина, на която бе способна.
Бях на половината път до алеята, когато фолиотите ме видяха. Единият трябва да бе летял нависоко и явно бе видял куция ми напредък. С дрезгави крясъци те изскочиха от езерото и се втурнаха през тревата.
60
При такива обстоятелства трябва да се действа бързо, преди чисто и просто да бъдеш абсорбиран от другия. Слабите същества нямат никакъв шанс, ако бъдат погълнати от нещо по-силно и сега случаят щеше да е подобен.