Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Цялата тази работа беше странна. От това, което бях дочул, се готвеше някакъв заговор. Но тези хора изглеждаха странно неподходящи за опасни машинации. Никой от тях не беше силен или енергичен. Всъщност, беше вярно точно обратното. Ако човек подредеше всички магьосници в Лондон до стената на детската площадка и си избираше играчи за футбол, точно тези биха останали последни, заедно с дебелото хлапе и детето с гипса. Очевидно тяхната непригодност беше част от някаква схема, но за нищо на света не можех да разбера каква беше тя.
Накрая стигнахме до занемарено кафене в Кларкънуел и тук за пръв път забелязах лека промяна у Дженкинс. Досега беше безгрижен, рязък и небрежен в поведението си; сега, преди да влезе, той спря, сякаш за да се съвземе. Зализа назад косата си, намести вратовръзката и дори огледа пъпката на брадичката си с малко огледало, което носеше в джоба си. След това влезе в кафенето.
Това вече беше интересно. Вече нямаше да говори с равни нему или подчинени. Може би вътре го чакаше лично тайнственият господин Хопкинс. Трябваше да разбера.
Което означаваше, че трябваше да събера слабичката си врабешка енергия и отново да се променя.
Вратата на кафенето беше затворена, както и прозорците. Една малка дупка под вратата хвърляше процеп жълта светлина. С отчаяно стенание се промених и се превърнах в тънка струйка извиващ се дим, който се промъкна изморено през пукнатината.
Усетих топла миризма на кафе, цигари и пържен бекон. Върхът на дима надзърна под вратата, поизправи се и се огледа наляво и надясно. Всичко бе малко размазано — след трансформацията очите ми бяха замъглени повече отвсякога — но успях да различа как Дженкинс се настанява на една отдалечена маса. Там седеше една тъмна фигура.
Димът се плъзна през стаята, придържайки се плътно до пода, като се извиваше предпазливо около краката на столовете и обувките на клиентите. Хрумна ми една обезпокоителна мисъл; спрях под една маса и изпратих напред Импулс, за да проверя за вражеска магия51. Докато чаках, погледнах събеседника на Дженкинс, но той беше обърнат с гръб към мен и не можах да го разгледам.
Импулсът се върна — отровно оранжево, изпъстрено с червени ивици. Мрачно го изгледах как избледня. Значи тук имаше магия и тя не беше слаба.
Какво да правя? Ако страхливо напуснех кафенето, това нямаше да ми помогне да науча плановете на Дженкинс, което пък беше единственият начин да си осигуря освобождаване. Освен това, ако тъмната фигура беше Хопкинс, можех да го проследя, да се върна при Мандрейк и преди утрото да съм свободен. Като цяло — независимо от рисковете — трябваше да остана.
Все пак и стените на Прага не бяха построени без опасности и усилия52. С няколко тихи вълнички валмото дим се понесе между масите все по-близо и по-близо до мястото, където седеше Дженкинс. Под ръба на висящата пластмасова покривка на предпоследната маса събрах сили и внимателно надзърнах.
Сега вече виждах тъмната фигура по-ясно, въпреки че все още бе извърната от мен. Носеше тежък балтон както и широкопола шапка, която закриваше лицето.
Кожата на Дженкинс лъщеше от напрежение:
— … и Лайм пристигна от Франция тази сутрин — казваше той53. — Всички са готови. Очакват момента с нетърпение.
Прочисти гърлото си без нужда. Другият не говореше. От него се излъчваше позната магическа аура. Зарових из помътения си мозък. Къде я бях виждал?
Внезапно нещо над моята маса се раздвижи. Димът се отдръпна — всичко беше наред. Покрай мен мина сервитьор, понесъл две големи чаши кафе. Сложи ги с дрънчене пред Дженкинс и другия. Подсвирквайки си нещо неопределено той се отдалечи.
Наблюдавах съседната маса. Дженкинс отпи от кафето. Не говореше.
Една ръка се протегна за втората чаша — голяма ръка; горната й част беше белязана от мрежа от тънки и светли белези.
Гледах как ръката взима чашата и я вдига внимателно от масата. Главата се извърна леко, докато се навеждаше за да отпие; видях гъстите вежди, извития нос, четината на спретнатата черна брада. И тогава, прекалено късно, усетих с вълнение, че го разпознах.
Наемникът си пиеше кафето, а аз се свих в сенките.
10
Проблемът беше, че познавах този наемник. И двата пъти, когато се бяхме срещали, имахме различия във вижданията и бяхме дали най-доброто от себе си да ги разрешим по цивилизован начин. Но независимо дали го смазвах под някоя статуя, дали го взривявах с Детонация или (както при последната ни среща) просто го подпалвах и го запращах надолу по някой склон, той, изглежда, не получаваше дори и драскотина. От своя страна той бе стигнал дразнещо близо до това да ме убие с най-различни сребърни оръжия. И сега, точно когато бях най-слаб, ето го отново. Обърках се. Не ме беше страх от него, естествено. Мили боже, не. Нека кажем, че бях благоразумно нервен.
51
Импулсът беше под формата на малка, зеленикавосиня сфера с големината на топче, видима само на седмо ниво. Щеше бързо да обиколи мястото и да се върне при изпращача. При завръщането си видът й показваше нивото на откритата магия: зеленикавосиньото означаваше, че всичко е чисто; жълтото показваше съвсем малко магия; оранжевото предполагаше силни заклинания, а червеното и индиговото ми служеха за оправдание да се насоча към изхода.
52
Батальоните дяволчета, които бях принудил да работят за мен бяха направо ужасени, докато се излягах в хамака си на безопасно разстояние и съзерцавах звездите.
53
Лайм! Точно това име се мъчех да си спомня. Мъжът с рибешкото лице в магазина за кафе беше един от конспираторите в аферата Лавлейс преди пет години. Ако той изведнъж излизаше от скривалището си, значи нещата ставаха сериозни.